СТАНОВИЩЕ ПО СЛУЧАЯ С ПРОЕКТА НА ФОНДАЦИЯ “ ГАЛАТЕЯ“

До Заместник Министър-Председателя и Министър на образованието и науката

доц. Даниел Вълчев

МОН

До Председателя на Държавна агенцията за закрила на детето

г-жа Шерин Местан

ДАЗД

Копие: Комисията по образованието и науката и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – 40-то Народно събрание на Република България

С Т А Н О В И Щ Е

Относно опита за масовото навлизане в училищата на България на манипулативно психоезотерично учение, използващо псевдо­на­уч­ни и психорелигиозни практики

Уважаеми доц. Вълчев, уважаема г-жо Местан,

Пишем ви по повод на тревожната и потенциално скандална ситуация, в която се озоваваме: нова психорелигиозна практика навлиза масово в българското училище и се готви да навлезе и в детските градини под формата на проект „Не на страха и агресията в училище“ в рамките на обявената Национална кампания за вярата в доброто „Аз вярвам!“ на Фондация „Галатея – усъвършенстване, позитивно мислене и успех“.

Професионалната общност на психолозите в България в лицето на Дружеството на психолозите в Република България, Българска асоциация по приложна психология, Българска асоциация по психотерапия и съответните звена в три уважавани академични институции – СУ „Св. Климент Охридски“, Нов български университет и Института по психология – БАН иска да информира ръководените от вас институции и обществеността в Република България за тревожните факти, за риска за здравето и развитието на българските деца и за професионалното ни становище като учени, преподаватели и практикуващи психолози.

Обръщаме се към вас с настоятелната молба за вашата компетентна намеса за предотвратяването на потенциалните вредни последици от разпространяването в българските училища на проповядваното психоезотерично учение, зад което прозират манипулативни и икономически интереси.

За какво става дума?

1. Фондация „Галатея“ и нейните проекти

Фондация „Галатея – усъвършенстване, позитивно мислене и успех“ (създадена в края на 2005 г., БУЛСТАТ 131576760, и вписана в Централния регистър на Министерството на правосъдието под No 20060807001) е неправителствената платформа на издателство „Феникс Дизайн“. Управлява ги един и същ човек, г-н Ивомир Димчев, а двете организации имат един и същ адрес на регистрация и офис.

Издателството „Феникс Дизайн“ на г-н Димчев издава единствено книгите на канадския писател, езотерик и самоук психолог Джон Кехоу, организира семинарите по неговия модел „Подсъзнанието може всичко“ и присъства на сайта на Кехоу www.learnmindpower.com с адреса и телефоните си в София.

Самият Джон Кехоу управлява компанията ZOETIC Inc. с регистрация във Ванкувър, Канада, която се занимава с разпространяването на книгите, лекциите и семинарите му и притежава авторските им права. ZOETIC Inc. са предоставили на „Феникс Дизайн“ правата за България, Италия и Сърбия. В момента компанията не може да бъде открита нито чрез сайта си, нито чрез телефоните; фигурира единствено електронен адрес за връзка – zoetic@shaw.ca.

Моделът на Кехоу не е признат от нито една психологическа общност в света и спада към т. нар. психорелигии, които по определение са психоезотерични учения, създаващи зависимост чрез манипулативни микро­техники. От този тип са сциентизмът, Инсайт семинарс, Силва метод и др. Основната им цел е да убедят хората, че живеят в ужасен свят, от който изпитват страх, и сами не са способни да се справят със живота си (за целта се използват изкривени и манипулирани психологически теории, психодиагнос­тични и психотерапевтични процедури), а след това да им предложат като програма за саморазвитие и самоконтрол съответната „панацея“. Самият Кехоу твърди, че е измислил нова религия, по-висша от досегашните и това е вярата в себе си, която трябва да се развива по неговия метод, за да бъде достигната „Великата истина“, която той самият открил след тригодишно доброволно отшелничество (в книгата му „Път към могъщество и слава“). В Интернет страницата на компанията на Джон Кехоу ZOETIC Inc. за официално представителство на семинарите по методиката на Кехоу в България, Италия и Сърбия е посочен един и същ адрес – този в София на издателството „Феникс Дизайн“ и фондация „Галатея“.

Фондацията и издателството се представят в публичното пространство от нейния секретар – г-н Ивомир Димчев, – завършил механотехникум и практикуващ автомонтьор по собственото си представяне пред академичната общност; деклариращ пред нея, че не разбира от психология. Самият той има тежък психичен проблем с преживяна загуба на свое дете. В изявите си в медиите обаче г-н Ивомир Димчев се представя и като психолог(?!), както може да се види от записа на предаването „Черно на бяло“ от 17 януари 2008 г. по телевизия ВВТ, чийто запис е поместен на сайта на фондацията
http://www.galateafoundation.org/content/view/35/66/lang,/

Почетен председател на фондацията, идеолог на проекта и рецензент на издадените книги е г-жа Мадлен Алгафари – дипломиран психолог, която обаче никога не е членувала в Дружеството на психолозите в България, не е вписана в Публичния регистър на психолозите в България и не е подписала декларация за познаването на утвърдените от професионалната общност стандарти и Етичния кодекс на психолога. Тя е чест гост в телевизионни предавания и създава превратна представа за същността на психологията и психологическата помощ в България. В момента г-жа Алгафари е проводник на психорелигията на Кехоу, а преди време – главен проводник на друга псевдонаучна школа, която обаче имаше по-ограничен ефект и разпростра­нение.

Красимир Калпаков – вероятно дипломиран психолог, работещ в отдел за човешки ресурси на частна фирма – също никога не е членувал в Дружеството на психолозите и е непознат в професионалните среди.

Екипът от автори и рецензенти, представен в издадения от фондация „Галатея“ и „Феникс дизайн“ „Пътеводител за саморазвитие на тийнейджъра и ученика“ като „екип психолози от СУ“, нито е от служители на СУ, нито някога членовете му са членували в представителните организации на професионалната общност на психолозите в България.

2. Конкретните практики и начин на действие на фондация „Галатея“

Проектът на фондация „Галатея“ „Не на страха и агресията в училище“ (http://www.galateafoundation.org) стартира официално на 1 ноември 2007 г. след привличане на екип от ръководители, автори, рецензенти и изпълнители от средите на студентите по психология в СУ, НБУ, ВТУ, ЮЗУ и др., нуждаещи се от професионален стаж и практика.

Декларираната цел на проекта е превенция на насилието в училището, като в разпространяваните материали се твърди, че „Проектът се осъществява под непрекъснатата супервизия на МОН, класни ръководители, педагогически съветници, психолози и психотерапевти, които следят за неговото изпълнение (Мадлен Алгафари, Красимир Калпаков, Ирина Кирякова и Тинка Митова)“.

Като партньор по проекта се посочва „Феникс Дизайн – дистанционно обучение по методиката на Джон Кехоу „Подсъзнанието може всичко“ (www.kehoeducation.com), като същата уебстраница е посочена в масово разпространявания в училищата „Пътеводител за саморазвитие на тийнейджъра и ученика: учебно помагало за гимназиалния етап на училищата“ (с. 206) като онлайн страница за приложна психология.

Към този момент – по заявление на председателя на фондацията г-н Симеон Владов пред медиите – проектът с подкрепата на общини и РИО работи с 50 училища и още 140 са заявили интерес да се включат. Предвижда се той да обхване в мрежата си 200 училища, да създаде централизирана организационна структура за цялата страна и седем областни центъра, да организира семинари с психолози и педагози, да сключва договори с всички хуманитарно насочени университети в страната, да развива втора част на проекта в детските градини и основните училища, да подпише договор за сътрудничество с Корпуса на мира – САЩ, да изнесе дейността си в Италия, да изгражда Центрове за позитивно мислене на предоставени от общините в София, Сливен, Перник, В. Търново имоти, и да изготви „Пътеводител за самоусъвършенстване на педагога“.

По проекта са изготвени сборник с текстове, озаглавен „Пътеводител за саморазвитие на тийнейджъра и ученика“; „Учебно помагало за гимназиалния етап на училищата“ и „Ръководство за водещите“, както и компактдиск с музика „Празнотата, която обвързва (Музика от неосъзнатото)“. Като автори на „Пътеводителя“ са посочени Ивомир Димчев, Красимир Калпаков, Катя Кючукова и екип психолози от СУ „Св. Климент Охридски“. Нито един от тях обаче не работи и не е упълномощен да представлява СУ „Св.Климент Охридски“ като партньор по проекта. Авторите и рецензентите на „Пътеводителя“ не са членове на Дружеството на психолозите в България. На нито един етап от подготовката на „Пътеводителя“ не е търсено мнението на професионалните организации на психолозите и на академичните звена във ВУЗ за съдържанието на текста.

На с. 5 на самия „Пътеводител“ експлицитно е заявено, че „Съдържанието на пътеводителя съответства на Държавните образователни изисквания за предметен цикъл Философия, както и на учебната програма по Психология и логика за 9 клас и Свят и личност“, което формира у привлечените за участие в проекта студенти по психология погрешната представа, че „Пътеводителят“ е одобрен по надлежния ред от МОН като учебно помагало. При анализа на текста се откриват и много други манипулативни и подвеждащи формулировки, които допълнително ще коментираме.

Фондация „Галатея“ и ръководителите на проекта „Не на страха и агресията в училище“ осъществяват контакти с голям брой общини, РИО и училища с цел да осигурят достъпа си до училищата, като реализират програмата си в часовете на класа. За целта са привличани студенти по психология от СУ, НБУ, ЮЗУ, ВТУ (от 1. и 2. курс, но не дипломанти, както е заявено в описанието на проекта), които без системно обучение са изпратени по училищата и в доста от тях са допуснати да водят дискусии, беседи в часовете на класа и да разпространяват „Пътеводителя“ под формата на учебно помагало.

По сведения на самите студенти по указание от г-н Ивомир Димчев и ръководителите на проекта от тях е било изисквано да продават „Пътеводителя“ за 3.50 лв. на територията на учебните заведения на учениците, с които се срещат, без да издават разплащателни документи за това и без да им бъде представен никакъв документ за извършване на търговска дейност на територията на училищата. От студентите настойчиво се изисква при провеждане на беседите в училище да носят със себе си определен брой помагала, които да предлагат на учениците за продажба. Те са инструктирани да привличат учениците с аргумента, че парите биха могли дори да се спестят и от закуски. От Фондацията уточняват пред студентите, че закупуването на пособието е задължително за тези ученици, които желаят да работят по проекта, т. е. тези, които не си го закупят, са директно изключени от занятията с доброволците („Можем да им кажем да си ходят“). Освен това секретарят на Фондацията г-н Ивомир Димчев запознава студентите с „факта“, че „чрез закупуването на помагалото, чрез отчетените бройки, ние отбелязваме активността си пред Министерството“.

На първата среща на студентите с представителите на фондация „Галатея“ през пролетта на 2007 г. проектът „Не на страха и агресията в училище“ е представен като цикъл от семинари с учениците на теми като „Страх“, „Цели“, „Самооценка“, „Агресия“ и др. Семинарите е следвало да се проведат от студенти-дипломанти, които да приложат теоретичните си знания на практика. В проекта обаче безпроблемно се включват голяма част от студенти второкурсници. През есента на 2007 г. в проекта се включват още доброволци, като този път това са студенти, които са в първите няколко месеца на първи и втори курс на бакалавърска степен по психология.

За провеждането на беседите с учениците на студентите не се осигурява нужната професионална супервизия, така необходима при работа на студенти с юноши. Единствено г-жа Катя Кючукова (според някои „източници“ тя е психолог, според други – педагог, а според трети – теолог) присъства на първото посещение на всеки екип (екипите са се състояли от двама–трима студенти) в училище.

Информацията ни за практическата работа по проекта идва от студентите от НБУ и СУ, които са били на стаж за различни периоди от време (от 1 до 6 месеца приблизително). Те работят с учениците в часа на класа, самостоятелно, без присъствието на учител, училищен психолог или представител на проекта (Фондацията), т. е. без компетентно лице, което да проследява протичането на работата. На срещите за включване в проекта в офиса на фондация „Галатея“ от студентите се изисква да заплатят такса „за комплект материали“, подготвен от Фондацията и включващ книгата на Джон Кехоу „Подсъзнанието може всичко“ и „Тетрадка за самостоятелна работа на учениците“. Студентите не са били предупредени предварително за подобна такса и за съдържанието на работните материали.

Работата с учениците е трябвало да се изразява в дискутиране на същността на агресията, какво я поражда и как може да бъде предотвратена. Оказва се обаче, че ръководителите на проекта изискват от студентите да работят по методиката на Кехоу. Съмненията ни относно научната обоснованост на тази методика са изложени по-горе. Тезата, че агресията се дължи изключително на емоцията „страх“, естествено не може да бъде приета дори и от начинаещи студенти, тъй като представя проблематиката за агресията ограничено и невярно. Студентите трябва да работят единствено по „учебното помагало“ Пътеводител за саморазвитие на тийнейджъра и ученика. Обяснено им е, че в работата си с учениците могат да ползват всичко научено в университета. Те обаче бързо откриват, че това е невъзможно поради съдържанието на „учебното помагало“, което представя психологическото знание или по неверен начин, или направо му противоречи. Редовните посещения в привлечените за участие в проекта училища започват през юни 2007 г. и при тях студентите не получават очакваната и съответстваща на добрите професионални практики консултативно-методическа подкрепа. Много от тях изпитват несигурност и неспособност да овладеят новата и непривична ситуация, в която са поставени като сътрудници на проекта.

Работата по проекта е предшествана от проведено от студентите през 2006/2007 г. изследване във включените по проекта училища с малка част от учениците между 6.и 12. клас за установяване на нивата на агресивно поведение сред учениците. Използваната методика на изследването буди сериозни опа­сения за липсата на ясен концептуален модел и адекватни изследователски ме­тоди, проверени за надеждност и валидност в съответствие с изискванията на Професионалните стандарти на Дружеството на психолозите в България и Комисията по психологическите тестове. Преди да бъде пуснат в действие въпросният тест, на студентите е „дадена възможност“ да „разберат какво са научили в университета“, като съставят сами въпросници както намерят за добре, които да приложат заедно с предоставения от фондация „Галатея“ „изследователски инструментариум“. Това е още едно сериозно нарушение на нормите за професионална етика, записани в Етичния кодекс на психолога, приет единодушно от българските психолози на Националния конгрес по психология – 2005 г. и публикуван в Българско списание по психология, 2005 г.

Същото изследване е цитирано в медиите като представително, но то, неговата методология и резултати никога не са представяни за обсъждане в професионалните и академичните среди.

Две студентки от втори курс, които заемат по-активна позиция в работата си по проекта, получават визитни картички, на които под имената им се появяват думите „психолог-консултант“.

С участието на студентите във фондация „Галатея“ е обсъждан вариант за откриване на телефонна линия, на която да се изпращат лични дарения под формата на SMS-и. Предвиждано е набираните средства да се използват за финансиране на издаването на още помагала, които да се предоставят на учениците.

Декларацията, която всички студенти са задължавани да подписват, гласи, че те се ангажират да провеждат „онлайн консултации в сайта за дистанционно обучение по методиките на Джон Кехоу – www.kehoeducation.com“. На призива за конкретизация по отношение на очакваната от тях дейност представителите на Фондацията отговарят, изпращайки списък с въпроси, който започва със следните два: „Според Кехоу ние сме част от едно гигантско единно цяло – Вселената. Защо това е така и защо е важно за нас?“ и „Според Кехоу всяка промяна на личността се предшества от нов тип съзнание. Какво означава нов тип съзнание и защо трябва да предшества промяната?“ Останалите въпроси в тематично отношение също са издържани като своеобразен тест за индоктринация в тезите на Джон Кехоу.

Няма сведения за ползването на научни публикации и източници, които са различни от написаното от същия автор. В подписваната от студентите декларация се казва единствено, че студентите ще получават допълнителни часове стаж на базата на проведените от тях онлайн консултации в сайта за дистанционно обучение по методиката на Джон Кехоу.

Организацията на беседите с учениците в училище е изцяло предоставена на самите студенти. От фондация „Галатея“ се предоставят единствено координати на училищата и лицата за контакт в тях, като на студентите се обяснява, че трябва сами да изготвят график за посещенията. Разбира се, много от студентите срещат сериозна съпротива от страна на училищни психолози, педагогически съветници и учители, които дори не са били запознавани с проекта. На някои училищни директори е било известно единствено, че „студенти ще идват да говорят с учениците“ и че предстоят само няколко тематични беседи, докато според официалната програма на проекта те са дванадесет за всеки клас.

От студентите се е изисквало да дават онлайн консултации чрез сайта на фондацията на ученици, с които е работено в клас (както и на всеки, който се обърне с някакъв въпрос на този сайт). Под „онлайн консултация“ ръ­ко­во­ди­те­ли­те на проекта разбират простото публикуване на мнения в отворен форум. То не включва личен контакт, какъвто и да било ангажимент от страна на кон­сул­ти­ра­щия към консултирания, нито прилагане на професионално приети принципи на консултиране, нито изричната супервизия на оторизирано лице с психологическо образование и специална подготовка за онлайн кон­сул­ти­ране. Такава практика не е просто непрофесионална, тя е грубо погазване както на изискванията в областта на психологическото консултиране, така и на правото на потребителите да получават качествени, професионално издържани услуги. Допълнително тя въвежда в заблуждение и студентите, и потребителите за същността и протичането на психологическата консултация и така поставя значителен брой млади хора в риск. Студентите допълнително са насърчавани от ръководителите на проекта да определят и да договорят с търсещия консултация нейната цена, в случай че той поиска лична среща. Препоръчваната от представител на фондацията ми­ни­мал­на сума е 10 лв.

Много скоро самите студенти, привлечени от благородната цел, заявена при започването на проекта „Не на страха и агресията в училище“, разбират, че фондация „Галатея“ не го изпълнява коректно, но и го обвързва с ненаучни теории и манипулативни методи, непрекъснато променя и изкривява параметрите му, предлага неочаквани и нехарактерни за доброволческата работа дейности и нарушава професионалните стандарти и етичните норми на психологическата общност и законите на страната. Те адекватно информират професионалните организации и академичните центрове за проблема и изискват тяхната активна намеса.

3. Издаваните от фондация „Галатея“ и „Феникс Дизайн“ книги и учебни пособия

Текстовете в издавания по проекта „Пътеводител за саморазвитие“ представляват компилация от различни източници без връзка помежду си; използват псевдонаучни аргументи и преднамерено изкривени теоретични постановки и тестове, без зачитане на авторските права на авторите и издателите им. На титулната страница на „Пътеводителя“ е отбелязано, че той е „Учебно помагало за гимназиален етап на училищата“. В рекламните плакати на проекта дори се посочва, че „Пътеводител за саморазвитие на тийнейджъра и ученика“, е „учебно помагало за предмета Психология и логика в 9 клас“ на средното училище. Никъде в книжното тяло обаче не е посочен документът, удостоверяващ, че Комисията на МОН е одобрила издаването му като такова. Съдържанието не отговаря на ДОС за философския цикъл – в част 1 Психология (задължителна подготовка) и в нито една от темите на Програмата за предмета Психология и Логика – част 1 Психология.

Авторите на „Пътеводителя“ не отричат, че той е писан по модела на Кехоу и дори му изказват специални благодарности в началото на книгата за това, че им е показал „пътеката на щастието вътре в нас“ (с. 4).

Така нареченият „Пътеводител“ не просто е заимствал идеи от Джон Кехоу, той е опит за целенасочено инфилтриране на неговата методика в българското училище чрез внушаване на страх и безпокойство, чрез експлоатация на неувереността и тревожността, последвана от споделяне на „откровения“ и предлагане на „спасение“ след прегръщане на идеите на „гуруто“, и чрез предизвикване на зависимост от необходимата постоянна „терапия“, а оттук – и повече печалби от продажби на книги, участие в семинари на фондацията, влияние в икономиката, политиката и пр. Това е известен подход, разработен най-напред от сциентизма. Затова и публикуваните в книгата тестове за тревожност са със занижени норми, теорията за самооценката на У. Джеймс е обърната наопаки, а най-често срещаната дума в това „учебно помагало“ е „страх“. В същото време на студенти от 1. и 2. курс, без необходимата теоретична и практическа подготовка, се предлага да водят групова психотерапия и онлайн консултации с учениците (разбира се, по метода на Кехоу, „за да им помогнат да разкрият страховете си“). При подготовката на водещите не е осъществен адекватен подбор, не са им предоставени методическо ръководство, тренинг и постоянна супервизия.

В предговора към „Пътеводител за саморазвитие на тийнейджъра и ученика: учебно помагало за гимназиален етап на училищата“ се заявява, че „пре­дос­тавените диагностични методики са се утвърдили в работата с децата като „класически“ в много страни от целия свят“ (с. 3). Прегледът на инструментите обаче показва неуточнен произход, непотвърдени психометрични характеристики, липса на права за разпространяване на предлаганите психологически тестове, и съответно – основателни съмнения във възможността за практическото им използване. Налице е случай на недопустима практика тестовете да се предоставят за самостоятелно използване от ученици. Липсва и ръководство за работа на водещите с предлаганите методики. Предложени са съмнителни критерии за категориална оценка. Като илюстрация на тази теза ще разгледаме накратко четири от предложените психологически тестове:

1. Скàла за оценка на тревожността (черта и състояние) на Ч. Спилбъргър. Както е добре известно в професионалните среди, у нас се използва адаптиран вариант на инструмента[1], който е стандартизиран в съответствие със съвременните психометрични изисквания и в юношеска извадка. Авторите на „Пътеводителя“ обаче – поради незнание или отсъствие на права върху метода – не са използвали българската адаптация, а предлагат версия с неясен произход (вероятно от рускоезичен източник), без дори да посочват автора на скàлите. Без допълнителна аргументация се предлагат общи (за момчетата и момичетата) критерии за дефинирането на високи, средни и ниски равнища на тревожност. Последното обстоятелство буди особено недоумение, като се има предвид, че в адаптацията на Щетински и Паспаланов (1989) нормите са диференцирани по пол. От съществено значение е и фактът, че въпреки наличието на български норми за юношеска възраст, се използват занижени прагове за дефиниране на високите равнища, което изкуствено завишава относителния дял на учениците с висока тре­вожност.

2. Тест на „ФИЛИПС“[2]. Всъщност автор на скàлата е Б. Филипс, като айтемите са публикувани в англоезичната литература през 70-те години на миналия век[3]. Скàлата е предназ­на­чена за оценка на училищната тревожност в начална училищна възраст, но е слабо популярна и рядко се използва за практически или изследователски цели. Представеният в „Пътеводителя“ вариант вероятно е превод от разпространявана у нас рускоезична версия. Интерпретацията на данните (за всички скàли) се основава на процента на отговорите по посока на тревожни реакции (над 50% – повишена тревожност, над 75% – висока тревожност). Подобен подход (вероятно заимстван от рускоезичния източник) е непознат в световната практика и свидетелства за явно непознаване на начините за определяне на нормативните стойности и дефиниране на високите равнища. С други думи, без аргументация се предлагат крайно съмнителни критерии за интерпретация, без позоваване на данни, получени с български деца (ако такива изобщо съществуват).

3. Въпросник на Бъс-Дюрки. Въпросникът на Бъс и Дюрки[4] е популярен до края на 80-те години на миналия век, след което е принципно ревизиран и заменен с нова скàла (Aggression Questionnaire [Скàла за агресия]). Основната причина за това е отсъствието на данни, потвърждаващи заявената структура на старата скàла. През 1990 г. самият А. Бъс посочва, че резултатите от факторния анализ не потвърждават първоначално заявената структура. Съответно „етикетирането“ на скàлите (напр. като „Индиректна агресия“) въвежда в заблуждение. Новият въпросник[5], публикуван през 1992 г., е издаден по-късно и като комерсиален продукт с допълнителна скàла за индиректна агресия (Buss & Warren, WPS[6]). У нас са публикувани данни за българска версия на въпросника на Бъс и Пери.

Представеният в „Пътеводителя“ въпросник на Бъс и Дюрки е заимстван без позоваване от книгата на И. Карагьозов[7], в която също отсъстват каквито и да било данни за надеждността и валидността на инструмента в български условия. Следвайки „указанията“ в посочената книга, авторите на „Пътеводителя“ отново препоръчват интерпретация на резултатите, основана на процента отговори по посока на агресивни прояви. Подобен подход беше коментиран по-горе и може да породи само недоумение у всеки специалист с елементарни познания по психометрия. Накратко, предложеният в „Пътеводителя“ въпросник на Бъс и Дюрки представлява по същество остарял и с неясни психометрични характеристики метод, който не може да се препоръчва за практическа употреба.

4. Проективен тест „Познавате ли себе си?“. Тъй като валидността на проективните тестове по-трудно подлежи на проверка, те задължително трябва да се съчетават с други видове инструменти, а интерпретацията им изисква висока степен на професионална квалификация. Авторите на „Пътеводителя“ не се смущават от подобно обстоятелство и предлагат „богата“ интерпретация на редица личностни характеристики на базата на избор на четири символа(?!). В тази връзка въпросът към авторите е: кой и по какъв начин е валидизирал резултатите от този тест, за да се представят те не само като достоверен психологичен факт, но и да се предлагат директно за самооценяване на лица без минимална психологическа подготовка (ученици от гимназиалния курс)?

Няма да разглеждаме други примери от предложените „диагностични методики“: те не се различават принципно от посочените по-горе, макар в някои случаи резултатите да са още по-озадачаващи (напр. на с. 64 ученикът е съветван – при получен бал от 29 или повече точки от „Теста за нервно-психична устойчивост“ – да се прегледа при психиатър или невропатолог(?!).

В обобщение: професионалната ни преценка е, че предложените в „Пътеводителя“ диагностични методики са с неуточнен про­изход и неясни психометрични качества. Преводът на чуждестранни тестове на базата на рускоезичния им вариант и тяхното безконтролно разпространяване без предварителна апроба­ция грубо нарушава Етичния кодекс на психолозите в България и приетите от Третия национален конгрес по психология (октомври, 2005 г.) „Професионални стандарти за разработване и използване на психологически тестове“ (публикувани в Българско списание по психология, 2006, №2, стр.3–53).

Основание за още по-голямо притеснение поражда предназначението на „диагностичните методики“ – за ученици от гимназиалния курс. Предлагането на съмнителни по качествата си инструменти от името на авторитетна научна институция като Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – ако се съди по копирайта на гърба на титула на „Пътеводителя“ – за използване от хора без необходимата квалификация, за които се очаква да формулират психологическо заключение за собствената си личност, е израз на професионална безотговорност[8].

Съгласно наложилата се световна практика достъп до психологически тестове могат да имат само компетентни потребители с необходимата професионална квалификация. (Скàлата на Спилбъргър за тревожност се отнася към категория „В“ съгласно приетата на ІІІ Национален конгрес по психология категоризацията на тестовете (вж. също Българско списание по психология, 2006, №2) и за използването им се изисква бакалавърска или магистърска степен по психология заедно с необходим хорариум от часове по психометрия, психодиагностика, анализ на данни и други сродни курсове.) Идеята този или подобни психологически тестове да се предоставят на учениците за самостоятелно използване крие значителен риск от неправилна интерпретация, манипулативно „етикетиране“ и непреднамерена злоупотреба и категорично не може да бъде толерирана.

Това изключително точно е уловено и от самите студенти по психология в НБУ, участващи в този т.нар. проект на фондация „Галатея“, които – макар и незавършили образованието си по психология – демонстрират ясно съзнание за дълбоките етични проблеми, породени от подобна практика (http://forum.nbu.bg/index.php?showtopic=358), както и студенти по психология в СУ, които потърсиха среща с преподаватели от катедрата по Обща, експериментална и генетична психология.

Установени са и два съществени проблема в „Пътеводителя“:

Първо, сред авторите на „Пътеводителя“ е обявен екип от психолози от СУ „Св. Климент Охридски“. Посочените лица не работят в СУ и не е ясно на какво основание те са представени по този начин, като се въвлича името на авторитетна институция като СУ.

Второ, „Пътеводителят“ е обявен като учебно помагало за гимназиален етап на училищата, а съдържанието му – като съответстващо на Държавните образователни изисквания. Декларираният в заглавието му статут на учебно помагало предполага, че той би следвало да е одобрен от съответната комисия към Министерство на образованието и науката. Такава информация обаче отсъства в „Пътеводителя“. Не е взета и научната санкция на акредитирани от Националната агенция за оценяване и акредитация академични звена, които имат право да подготвят студенти на ниво магистърска и докторска степен.

Налице са драстични нарушения на Етичния кодекс на психолозите в България и злоупотреба с потребителите/получателите на психологически услуги. Имаме сериозни опасения, че грубо са нарушени и нормите, защитаващи правата на детето.

4. Подвеждане на българските институции и медии

Поради манипулативния характер на представяне на проекта, който се свързва с наболели в българското общество проблеми като агресията и насилието в училищата, много институции и медии са подведени да дадат своята подкрепа, без да се ориентират за истинската му същност.

Проектът на фондация „Галатея“ е подкрепен от Регионални инспекторати по образованието в цялата страна, които са разрешили безпрепятствен достъп на участващите в проекта до училищата и децата. По тази причина директорите на училищата ги допускат да водят часове на класа, да се срещат с децата и т.н.

Според публикации на Фондация „Галатея“ проектът е подкрепен от редица видни кметове като г-н Бойко Борисов, г-н Йордан Лечков и други.

На поканата за проведената на 17 март 2008 г. в Пресклуба на БТА пресконференция е посочено, че срещата с медиите се организира със съдействието на Столична община и има за цел да бъде представена информация за позитивното мислене, проекта „Не на страха и агресията в училище“ и Националната кампания за вярата в доброто „Аз вярвам!“ Сред участниците са посочени: Мадлен Алгафари – психотерапевт, Ивомир Димчев – секретар на фондацията, Симеон Владов – артист и Председател на фондацията, Стефания Колева – артист, Белослава – певица, Нона Йотова – певица, Венета Харизанова – модел, Драго Симеонов – водещ, Аксиния Цветанова – психолог, представител на фондацията за област Велико Търново, Валерия Иванова – заместник-председател на фондацията, Михаела Тодорова – студент по психология, участник в проекта.

Проектите на Фондация „Галатея“ се представят широко в електронни и печатни издания, популярни предавания, Интернет форуми и други средства за масова информация.

ВУЗ насочват студенти на стажове в този проект, след като е подкрепен от МОН и РИО – както той манипулативно е представен в собствените му издания и внушенията на ръководителите му. Всички са подведени и смятат, че работят за каузата да спасят децата в България от насилието и агресията.

В „Пътеводителя“ са публикувани психологически тестове без съгласието на организациите – легитимни притежатели на авторските права за България. Такива са въпросникът на Спилбъргър за оценка на тревожността като състояние и черта и Въпросникът за измерване на нервно-психическата устойчивост.

Собственикът на правата на въпросника на Бъс-Дюрки е Western Psychological Services, което придава международен характер на проблема с нарушените авторски права в публикацията на фондация „Галатея“ и издателство „Феникс-Дизайн“. Този тест няма официална българска версия и нито една компания в България няма разрешение да превежда, да адаптира и да публикува теста. Собственик на правата за българската версия на Фрайбургския личностен въпросник е Министерството на вътрешните работи на Република България.

Засегнатите страни (напр. фирма OS Bulgaria) информираха писмено Дружеството на психолозите в България, че са запознали със случая адвокатите си в София и централата си в Европа. Много е вероятно да последват техни координирани действия в защита на авторските им права, което злепоставя не само проекта и екипа на фондация „Галатея“, но и цялата професионална общност на психолозите, а и страната ни.

Разплитането на казуса започна именно от студентите-психолози, стажуващи в проекта и силно смутени от изданията и практиките, в които са въвлечени. Единствено те разполагат с достатъчно информация за същинските практики и цели на проекта. Реакцията им предизвика задълбочено обсъждане на проекта от академичната общност и Дружеството на психолозите в България с участието на фондация „Галатея“ и в резултат на това обсъждане, състояло се на 19 март 2008 г. в Нов български университет, се стигна до настоящето становище.

По време на срещата, която секретарят на фондация „Галатея”, г-н Ивомир Димчев, напусна демонстративно, без да изслуша становището на професионалната общност и без да осигури участието на членове на екипа на проекта, не бяха дадени отговори на основателните ни въпроси.

Какво предлагаме?

1. Незабавна забрана на достъпа на участниците в този проект на фондация „Галатея“ до всички образователни институции в България от страна на МОН и Държавната агенция за закрила на детето.

2. Създаване с участието на професионалната общност на психолозите в България на експертен консултативен съвет към МОН за изготвяне на концепция и стандарти за психологическото обслужване на българските училища, в това число и нормативи за подкрепата, реализацията, мониторинга и оценката на въздействието на осъществяваните в българските училища проекти и практики, които да регламентират, че:

• Диагностични и консултативни психологически практики на територията на българските училища могат да упражняват само квалифицирани и пълноправни психолози, вписани в Публичния регистър на психолозите на Дружеството на психолозите в Република България.
• Проекти, които се отнасят до психологическа помощ и стажове на студенти по психология в българските училища, могат да се осъществяват и да се финансират в България (независимо от източника) само след санкция от Експертния консултативен съвет към МОН и Комисията по професионална етика на Дружеството на психолозите в Република България, ако са в съответствие с професионалните стандарти на Дружеството на психолозите, одобрени от Европейската федерация на психологическите асоциации и Международния съюз за психологически науки, публикувани в неговото официално списание „Българско списание по психология“ и на неговата уебстраница.

3. Предприемане на предвидените от закона мерки от страна на МОН и ДАЗД за провеждане на следствени действия за евентуалното нарушаване на законите на страната при:

• създаване от ръководството на фондация „Галатея“ и издателство „Феникс Дизайн“ на документи с невярно съдържание, целящи подвеждане, манипулация, и извличане на материални и други изгоди;
• незаконно продаване на територията на българските училища на книги и други печатни и електронни материали без издаване на финансов бон и плащане на съответните данъци за осъществяваната търговска дейност;
• нарушаване на закона за авторските права;
• нарушаване на светското съдържание на българското образование съгласно Закона за просветата.

4. Провеждане на инициирана от Министъра на образованието и науката Кръгла маса и Национална конференция по проблемите на училищната психология в България с участието на професионалните организации на психолозите в България, висшите учебни заведения със звена, подготвящи психолози, Института по психология на БАН, организациите на родителите, ръководители и експерти на МОН, Държавната агенция за закрила на децата, местните власти, директорите на образователните институции, НПО и медиите. На тези форуми да се разработи дългосрочна стратегия за развитие на психологическото обслужване на българското училище и да се обсъди разработването на Държавните образователни изисквания (ДОИ) за психологическо обслужване на образованието. До приемането на ДОИ МОН да изгради система за оперативно управление на психологическото обслужване на образованието.

5. Да се увеличат средствата и да се назначат повече училищни психолози, като се създадат административни, финансови и технически условия за професионалната им работа с децата и педагогическите колективи, и за повишаване на професионалната им квалификация. На тези длъжности да се назначават само квалифицирани професионалисти, които са вписани в Публичния регистър на психолозите в България към Дружеството на психолозите и спазват професионалните стандарти, приети на Национален конгрес по психология и съгласувани с организациите на международната научна общност в Европейския съюз.

6. В най-близко време да се подготви и да се проведе съвместна пресконференция, на която професионалната общност на психолозите в България, редом с Министъра на образованието и науката и Председателя на Държавната агенция за закрила на детето, да представят на обществеността тези скандални факти по случая с проекта на фондация „Галатея“ и взетите мерки, за да се спре разрастването на явлението и да се ограничи риска от отрицателни въздействия върху здравето и развитието на децата. Най-доброто оръжие срещу непозволените манипулации е публичното им разкриване. Това ще предпази хиляди деца и техните родители от разпространяващите се манипулативни психоезотерични практики.

И държавата, и научната общественост в България са призвани да заявят много ясна позиция по случая.

София, 19 март 2008 година

Дружество на психолозите в България

Българска асоциация по приложна психология

Българска асоциация по психотерапия

Катедра “Обща, експериментална и генетична психология” на СУ „Св. Климент Охридски“

Катедра “Социална, трудова и педагогическа психология” на СУ „Св. Климент Охридски“

Департамент „Когнитивна наука и психология“ на Нов български университет

Институт по психология на БАН