Специфика на психологическата дейност и регулацията ѝ

Изходна предпоставка при дефиниране на психологическата дейност е, че тя не представлява хомогенен набор от функции, съчетани еднозначно в единна професия, а множество самостоятелни психологически професии със своя уникалност, различен обект на въздействие, специфични социални цели. Подобно разнообразие предполага и разнородни критерии за изпълнение и различни организационни механизми за регулация.

В тази реална обстановка на функциониране някои от отделните професионални направление в психологията са изградили свои частни регулативни системи, появили се в различни моменти и управляващи отделни аспекти на дейността. Тази регулация изхожда от различни институционални нива – европейско, национално, ведомствено и се отличава с непоследователност, фрагментарност и ограниченост на обхвата.

Подобно състояние на нещата поддържа измамното възражение, че „не е оправдано регулирането на психологичната дейност в цялост, тъй като в това понятие се включват твърде разнообразни дейности, някои от които вече са регулирани с други закони и свързаните с тях подзаконови нормативни актове”.

Другата крайност, пораждаща съпротива срещу идеята за регламентация на психологическата дейност, е възражението, че „имаме толкова много закони и нормативни актове, че ръцете ни са вързани да си свършим работата…”

Същевременно непоследователният характер на изграждане регулацията на психологическата дейност, съществуването на очевидни пропуски в регламентацията ѝ са отворили големи празни пространства, в които цари безконтролност и дилетантизъм, опасни за психичното здраве на хората, ползващи различни форми на психологическо обслужване.

Принципи на регулация на психологическата дейност

Обективната обстановка на съществуване на множество различнни психологически професии с уникални характеристики, намира израз в първия принцип на изграждане на търсената регулативна система – принципът за запазване естественото разнообразие на психологическите дейности при конструиране и организация регулацията на професията.

  • от една страна идеята сходните по своята специфика психологически практики да се регулират по унифициран модел;
  • и от друга, да се съхрани естественото разнообразие на психологическите професионални направления като се запази тяхната уникалност и несводимост към единствена практика.

Вторият принцип, отнасящ се до запазване на вече съществуващите в дадена психологична професия регулатори, гарантира запазването, доразвиването и оползотворяването на вече натрупания регулативен опит. Този подход дава възможност на всяко психологическо направление да запази своята нормативна уредба (ако има такава…) и професионални стандарти, като ги редактира, опише и адаптира към спецификата на собствена си практика.
Всички дипломирани психолози са правоспособни, но не всички са в състояние да решават еднакво добре проблеми и на съдебната експертиза, и на сигурността, и на армията, и на политиката, и на детското развитие, и на кризисните психични състояния… Необходимо е да има критерии и справочник, по които да се съди кой какво може и какви отговорности могат да му се възложат.

След задълбочени проучване както от опитни психолози, така и от компетентни юристи на твърде различните регулационни системи в световен мащаб,  изводът, който изкристализира в работата върху регулацията на психологическата дейност, намери израз в третия принцип за отхвърляне на безусловното копиране на чужди образци и разработване на модел, съответстващ на българските условия и действителност.                                              

Секционна организация и субекти на регулацията

Обективният принцип на запазване на разнообразието в психологическите дейности намира израз в демократичното начало на изграждане структурата и функциите на Дружеството – секционната организация. Решение в унисон с времето, в което живеем и модерните социални ценности, за които психологическата общност е напълно подготвена и за които радее.

Секционната организация на Дружеството се състои в  групирането на психологическите практики съобразно податливостта им да се регулират от сродни регламенти, да се съобразяват със сходни стандарти. Секционната организация не е опит да се въведа нова класификация на психологическите дисциплини. Тя е групирането им по сходство на изискванията на управляващите дадена психологическа практика правила и норми. Така например принципът за доброволност на клиента, е задължителен в консултативната и терапевтичната практика, но е изваден от нормативната уредба в дейността на психолозите-вещи лица, заедно със задължителното изискване за запазване анонимността на оценявания.

Секционната организация на структурата на Дружеството дефинира и субектите на нормативната регламентация, контрола и управлението на психологическата дейност във всяко структурно направление – Секционните комисии. Това са професионалните елити в съответната сфера, излъчени от Общите събрания по Секции и упълномощени от Общото събрание на Дружеството.

Най-често задавани въпроси:

Какво цели законът?

  1. Да гарантира високо качество на дейността на психолозите в процеса на обществената им практика с хора – да пази обществения интерес, като конституира орган за изработване и утвърждаване на високи професионални стандарти – „Секции”;
  2. Да предотврати случаите на изпълнение на психологически дейности от хора с непсихологическа квалификация;
  3. Да въведе подходящи диференцирани стандарти за добро изпълнение, съобразени с спецификата на изпълняваната психологическа дейност;
  4. Да интерпретира, да адаптира и допълни някои административно спуснати законови положения към изискванията на реалната психологическа практика в конкретна област (например несъответствието в подготовката на бакалаври и магистри-без бакалавърска степен и пр.);
  5. Да бъде в помощ и партниращ коректив при изготвянето на задължителни държавни и ведомствени документи за работата на отделни психологически сектори.

 Защо законът за дейността на психолозите и законът за професионалната организация са в един документ?

След правна консултация се оказа, че закон за дейност изисква субект, който да го прилага, поради което беше разработена частта за структурата и функциите на съсловната организация.

По всеобща преценка на членовете на Дружеството академично-образователните степени по психология са неравностойни – бакалавър, магистър-без бакалавърска степен, едновременно бакалавър и магистър по психология и пр., което се оказва сериозна пречка за изпълнение на някои психологически дейности:

Проблемът с формалните права, които дава законът за Висшето образование на различните образователни степени и тяхната практическа неравностойност, ще се решава от стандартите за всяка специалност, постановени от Секционните комисии и приети от Общото събрание. (Отличен пример за това, как съсловната организация може да подпомогне формално всеобщия закон, но несъобразен с ограничената квалификация на получилите съответната образователна степен лица, да работи в специфичната среда на психологическата практика.)

Това налага допълваща регламентация, която ще се изработва по Секции, и която ще се прилага при наемането на психолози за работа в съответното направление. И то трябва да е известно на общността у нас – тази публичност трябва да предхожда избора на образование.

На какъв принцип се основава така предложеното обединяване на психологични специалности в Секции? Считаме, че може да бъде по-добре прецизирано.

Критерият, по който са обединени отделните специалности, е да допускат едни и същи стандарти за изпълнение. Например стандартите информираност, доброволност и др. в Секция „Клинична, здравна и консултативна психология” са задължителни, но в Секция „Криминална и юридическа психология” са неприложими.

Освен това целта е била и да се сведе броя на Секциите до информационен оптимум, който да улесни ориентацията в Регистъра.

От друга страна, за да се запази автентичността на всеки професионалист, в неговия регистрационен номер ще бъде отразена специфичната му психологическа квалификация – транспортен, организационен, спортен, военен, детски и т. н. психолог.

Предложеното групиране може да бъде проведено и по-други начини. Ще бъде финализирано след окончателното приключване на обсъжданията.

Проектозаконът регулира  ли психологичните дейности в сферата на частните практики?

В този си вид – със задължителното вписване в Регистъра и Секционната регулация на стандартите на дейността във всяка психологическа област, ще се регулира дейността в сферата на частната практика по отношение на квалификация, отговорност, защита интересите и на клиентите, и на психолозите.

Тъй като в определени институции, свързани със сигурността, не е уместно личните данни на правоспособните психолози да бъдат публично оповестявани, как те ще бъдат вписани в Регистъра:

Законът не изключва възможността да има непублична част на Регистъра, в която да не се съобщава спецификата на дейността на съответното лице.

Много хора, имащи академично-образователна степен по психология към съответния момент не работят или никога не са работили по специалността си. Какво предвижда законът за тях?

Предвижда се този въпрос да бъде третиран в Устава като регистрацията има срок на давност (например 5 години от датата на вписването), след което психологът кандидатства за пререгистрация.

Секционната комисия преценява дали кандидатът за пререгистрация съответства на критериите за психологическа практика и продължаващо професионално развитие на Дружеството и предлага на Управителния съвет пререгистрация на психолога.

Предвидени ли са правни механизми при отказ от членство в Дружеството и въпреки това упражняване на психологическа дейност.

Лице, упражняващо психологическа дейност, без да е вписано в Регистъра, подлежи на наказателна отговорност по Наказателния закон.