Председател: проф. дпсн Соня Карабельова

Водещ преподавател и изследовател в областта на психологията на здравето. От 2016 г. е ръководител на магистърска и докторска програма „Психология на здравето“. Води лекционни курсове в ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ по „Психология на здравето“, „Професионален подбор и развитие на кариерата“, „Статистически методи в психологията“, „Междукултурни изследвания в психологията“, „Управление на човешките ресурси“ и др.
Автор е на: три самостоятелни монографии – „Избор на кариера“, „Ценности и културни практики в България“ и „Управление и развитие на човешкия потенциал“, на множество статии, студии и др.
Ръководител и член на експертни групи в процедури за институционална и програмна акредитация по професионално направление 3.2. Психология към НАОА.
Декан на Философски факултет на СУ „Св. Кл. Охридски. Член на Европейската асоциация по психология на здравето и на Европейската асоциация за междукултурно обучение и изследване.

karabeluov@phls.uni-sofia.bg

Научен секретар – доц. д-р Анна Александрова-Караманова
О
рганизационен секретар: доц. д-р Албена Крумова

Членове:

Проф. д.пс.н. Соня Карабельова
Проф. д-р Радка Масалджиева
Проф. д.пс.н. Румяна Крумова-Пешева
Доц. д-р Анна Александрова-Караманова
Доц. д-р Албена Крумова
Доц. д-р Даниел Петров
Доц. д-р Ирина Тодорова
Доц. д-р Лидия Василева
Гл. ас. д-р Анета Атанасова
Гл. ас. д-р Весела Кръстева-Симеонова
Гл. ас. д-р Диана Христова
Д-р Бисерка Зарбова
Виктория Евлогиева
Галина Иванова

Ингрид Исинова
Константин Милчев
Петя Пандурова
Радина Стоянова
Тоска Ганева
Красен Фердинандов
Елена Петровска
Христо Райков
Ваня Маркова Динева
Мария Методиева
Пламен Матеев
Карина Антонова Бялкова
Емилия Манчина-Кърджилова
Людмил Моисеев Рубиса
Илиан Валентинов Илиев
Иванка Костова
Милена Маринова

Кратка справка за Секция: Здравна и консултативн психология

На 05. 06. 2020 г. се проведе събрание за учредяване на СЕКЦИЯ ПО ЗДРАВНА И КОНСУЛТАТИВНА ПСИХОЛОГИЯ към Дружеството на психолозите в Република България.

Мотиви за създаване на секцията:

Здравното състояние на населението в България налага необходимостта от много усилия, насочени към промени в различни посоки, които да доведат до неговото подобряване. Ето само някои примери:

По данни, публикувани от СЗО и Европейската обсерватория на системите и политиките за здравеопазване, очакваната продължителност на живота при раждане в България е втората най-ниска в ЕС и почти 6 пъти по-ниска от средната за ЕС. Подобренията на продължителността на живота след 2000 г. не са толкова бързи, колкото в повечето други страни. Продължителността на живота при жените при раждане остава най-ниската в ЕС, въпреки че жените отбелязват по-голям ръст от мъжете. Въпреки намалението след 2000 г., смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания остават водеща причина за смърт както за жени, така и за мъже и са далеч над средните за ЕС. Ракът е втората водеща причина за смъртта, представляваща 19% от всички смъртни случаи сред мъжете и 14% от всички смъртни случаи сред жените. Смъртта от заболявания на храносмилателната система е причинила 5% от всички смъртни случаи при мъжете (2% при жените), а смъртните случаи от респираторни заболявания 4% при мъжете и 3% при жените.

Към това трябва да се добави и водещото място на страната ни сред европейските държави по отношение на честотата на тютюнопушенето сред подрастващите, според данни от проучване, приключило през 2020 година.

Тези данни, макар и неизчерпателни, показват, че е необходима сериозна работа за промяна на поведението, свързано със здравето в България.

Психология на здравето е една от „най-младите“, но вече утвърдена и интензивно развиваща се научно-изследователска и приложна област в психологията. Научната област поставя акцент върху психологическите, поведенческите, социално-икономическите и организационните корелати на здравното поведение. Психология на здравето цели да повиши качеството на живот и чувството за благополучие на хората с прилагането на програми за подобряване на здравето, превенция на болестите, оптимизиране на здравната грижа и система, като поддържа междудисциплинарни връзки с медицинските, хуманитарните, социалните и педагогическите научни области. В такъв аспект научната област е ориентирана към актуални обществено значими проблеми.

В Института за изследване на населението и човека към БАН, от 2005 г. насам, активно се разработват научно-изследователски и научно-приложни проекти в областта на психология на здравето, като един от най-важните е провеждането в България, на всеки 4 години, международно сравнително изследване на СЗО „Поведение и здраве при деца в училищна възраст – HBSC“ от екип на Института.

В бакалавърската програма по Психология към СУ „Св. Климент Охридски“ от две десетилетия студентите изучават въвеждаща дисциплина по тази проблематика, а от 2010 г. съществува и докторска програма, в която успешно защитили своите дисертации са повече от 10 докторанта. От 2015 г. успешно се развива и магистърска програма по Психология на здравето, в която се подготвят висококвалифицирани специалисти в областта.

От няколко години, в рамките на обучението по приложна психология във Факултета по обществено здраве на Медицински университет – Пловдив, студентите придобиват знания и по психология на здравето, а от 2019 година в Медицинския колеж на същия университет, психология на здравето се преподава и като самостоятелна дисциплина.

Голяма част от тези вече утвърдени специалисти са членове на Дружеството и се включват активно в научно-изследователската и консултантска работа в сферата на психология на здравето, като по този начин внасят своя принос за решаването на обществено важните проблеми, свързани с подобряването на здравето, превенцията на болестите и повишаването на качеството на живот. Съвместните усилия на специалистите в тази сфера могат да допринесат за участието им в по-големи проекти, които да са от полза както на индивидуално, групово и общностно равнище, така и за разширяване и задълбочаване на теоретичните подходи, изследователските методи, развитие и усъвършенстване на професионалната компетентност в тази област на психологията.

Значимо в тази връзка е призванието на Дружеството на психолозите да интегрира своите членове с цел организиране на цялостна научна, изследователска и практико-приложно дейност в областта на психологията. С учредяването на секцията по Здравна и консултативна психология тази интеграция ще стане реалност, тъй като професионалистите ще имат възможност да работят съвместно за иницииране и управление на научноизследователски и приложни проекти по значими проблеми, свързани със здравето на хората в българския социокултурен контекст.

Учредителите на Секцията по Здравна и консултативна психология притежават необходимия капацитет и са силно мотивирани за реализиране на поставените цели като по този начин ще допринесат за повишаване на авторитета на ДПРБ като партньор на институциите, които са ангажирани с научна, диагностично-експертна и консултативна дейност с цел прилагане на програми и практики за подобряване на здравето, превенция на болестите, оптимизиране на системите за здравна грижа и образование, повишаване на качеството на живота.

Секцията по Здравна и консултативна психология си поставя за цел последователно да обхване широк кръг дейности:

1) Изработване и прилагане на високи стандарти за научно-изследователска и практико-приложна дейност в областта. Тестване и конституиране функциите на секцията по Здравна и консултативна психология, предвидени в „Проектозакона за дейността на психолозите”.

2) Обмяна на опит и добри практики в сферата на обучението, теорията и практиката на Здравната и консултативната психология. Осигуряване на взаимопомощ при разрешаване на локални или по-мащабни проблеми.

3) Продължаващо обучение, подготовка, индивидуална и групова супервизия на млади психолози в условията на организации, институции, административни структури.

4) Консултиране на медицински екипи, екипи от социални работници, педагози и други специалисти по конкретни казуси, както и по разработване и реализиране на програми, свързани със здравно образование, промоция на здраве и превенция на болести, и повишаване на информираността на обществото относно различни заболявания, техните психо-социални последствия и рискови фактори, с цел информирани решения за здравето, промяна на нагласите и преодоляване на стигматизациите относно различни групи хора.

5) Партньорство на държавни институции и неправителствени организации по всички проблеми и предизвикателства, които начинът на живот поставя на дневен ред за намирането на адаптивни решения на индивидуално, групово и обществено равнище.

6) Участие при разработване и реализация на национални и международни научно-изследователски и практико-приложни проекти, развитие на всички области на научното направление по здравна и консултативна психология.

7) Да приобщава специалисти от областта, които в момента не са членове на Дружеството, като популяризира дейността си не само в психологическата общност, а и в по-широк кръгспециалисти в обществото.

8) Организиране на интензивен вътрешно-секционен живот, работа по конкретни теми и задачи, регулярни срещи и т. н.