Председател: Проф. д-р Йоланда Зографова
yozograf@gmail.com

Професор по социална психология в „Институт за изследване на населението и човека”  към Българска академия на науките.
Директор на „Институт за изследване на населението и човека” и ръководител на Секция “Социална, трудова и консултативна психология” при института.
Ръководител на изследователски екипи, участващи в международни и национални проекти.
Научни публикации: монографии, студии и статии в национални и международни списания в сферата на агресивността, културното разнообразие, миграцията, етническите взаимоотношения и др.
През годините чете лекции като хоноруван или гост преподавател в Нов български университет, Югозападен университет, Бургаски свободен университет.

Секретар на секцията: Доц. д-р Юрий Янакиев
youri.ianakiev@gmail.com

Преподавател в катедра „Психология“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Директор е на магистърските програми „Психология на управлението“ и „Училищна психология“ към ПУ.
Чете лекции по „Социална психология“, „Психолингвистика“, „Стрес и психично здраве“, „Социална компетентност“, „Комуникация и управление“, „Реклама и презентации“ и др.
От 2011 г. е Директор на Университетския център за доброволци, който организира и провежда стажове в страната и чужбина.
Участва в ръководството на Педагогическия факултет към ПУ – заместник-декан (2015-2019г.) и научен секретар (2012-2015 г.).
Преподава като гост лектор в редица университети в Испания, Франция и Полша.

ЧЛЕНСТВО В СЕКЦИЯ „СОЦИАЛНА, ПОЛИТИЧЕСКА И ЕТНО-ПСИХОЛОГИЯ

За членство в Секция „Социална, политическа и етно-психология“ могат да кандидатстват само редовни членове на Дружеството на психолозите в Република България, които отговарят на стандартите за членство в Секцията. Кандидатите подават Заявление за регистрация (при първоначално включване в Секцията)/пререгистрация (след изтичане на 5-годишен период), придружено с указаните в него документи.

Заявления за членство и предоставените документи се изпращат сканирани по е-поща на адрес на Председателя на Секцията, публикуван на сайта на Дружеството (http://psychology-bg.org – Структури – Секции – Секция „Социална, политическа и етно-психология“).

Спазване на поетите ангажименти, декларирани в Заявлението за прием, Секционните стандарти, Етичния кодекс и Устава е неотменно задължение на всеки член на Секцията!

Кратка справка за Секция Социална, политическа и етно-психология

На 26. 05. 2020 г. се проведе събрание за учредяване на Секция: Социална, политическа и етно-психология към Дружеството на психолозите в Република България.

Мотивите за това са следните:

Учредяването на секцията по Социална, политическа и етно-психология  се превърна в очаквано събитие, на което присъстващите членове на Дружеството споделиха своята мотивация за съвместна организационна, научно-изследователска и консултативна работа. Всички изразиха готовност да подпомогнат развитието на това поле на психологическо познание и практика.

Присъстващите единодушно избраха за председател на секцията проф. Йоланда Зографова, дпсн, която е сред най-разпознаваемите специалисти в сферата на социалната психология. За секретар на секцията – също единодушно – беше избран доц. д-р Юрий Янакиев.

Секцията започна работата си с очертаване на една от основните предстоящи цели, свързана с изработването на стандарти за научно-изследователска и практико-приложна дейност в областта, предвидена в „Проектозакона за дейността на психолозите” – Секция „Социална, политическа и етно-психология”.

Председателят на Дружеството на психолозите, проф. Сава Джонев, и председателят на секцията,  проф. Йоланда Зографова, споделиха желанието си за приобщаване в национален мащаб на специалистите в областта на Социалната, политическата и етно-психологията към секцията за съвместна работа по предстоящите задачи.

Бяха набелязани следните стратегически цели за работата на Секцията:

– изработване стандарти за професионално изпълнение в областта на социалната, политическата и етно-психологията;
– целенасочена работа с клоновете на Дружеството за привличане на всички негови членове  за съвместни дейности;
– първостепенно значение и достоен отговор в секционните разработки на научноизследователските и практико-приложните предизвикателства на съвремието;
– издигане равнището на публикациите и статута на Българско списание по психология;
– активен принос за успешно провеждане на IX Международен конгрес по психология – 2020 г.
– търсене на възможности за споделяне на опит в сферата образованието и практиката.

Финалът на учредителното събрание бе посветен на разпределяне на конкретни предстоящи задачи по публичното представяне на Секцията и организацията и техническото обезпечаване на регулярни срещи и събития.

Секционна комисия:

ЙоландаЗографова – председател
Юрий Янакиев – секретар
Антоанета Христова
Георги Карастоянов

Членове:

Валентина Доломова
Диана Бакалова
Екатерина Димитрова
Илиана Начева
Катерина Джуркова
Катерина Павлова
Найден Николов
Николай Димитров
Сава Джонев
Иван Иванов
Людмил Марсел Моисеев Рубиса
Мира Христова Каленицова
Пламен Петков
Красимир Гешев
Валентин Петков

EFPA: КАК ДА УКРЕПИМ ОБЩНОСТИТЕ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА?

1.Каква е решаващата роля на общностите за справяне с кризата?
2.Каква може да предложи  „Общностната психология”, за да помогне на общностите да се възстановят след кризата?

  В един от най-разрушителните моменти в нашите общества няма съмнение, че нашето „чувство за общност“ и способността ни за взаимна подкрепа могат да станат решаващ фактор за това, как ще се справим със ситуация, с която никога не сме се срещали досега. Това ще бъде особено вярно за най-слабите групи в нашите общности. Но за да се установи взаимна подкрепа за най-уязвимите групи, трябва да се поддържат и подхранват силни общности и здрав разум за общност.

EFPA би искал да сподели някои основни препоръки относно социалното въздействие върху общностите във връзка с разпространението на коронавирус. Психологията на общността може да предложи специализирани компетенции и инструменти, които са полезни за реални проблеми както на местно ниво, така и в глобален мащаб.

Как да укрепим нашите общности срещу предизвикателство, което никога не сме срещали преди? В тези времена е изключително важно да се заздравят връзките между хората в общностите. Необходимо е не само да се нарасне ангажираността в социалните грижи, но и да се създаде чувство за принадлежност и общност между институциите, местния бизнес, културните активисти, доброволците, местните власти и местните медии.

Общностите са в състояние да повишат участието на хората

Много общности веднага след епидемията реагират по различни продуктивни начини, за да помогнат на уязвимите. Може да помогне като насочи основанията на хората към това да се включат. Хората трябва да чувстват, че приносът им е наистина полезен и продуктивен и че имат влияние върху резултата. Хората се нуждаят също да имат някакво ниво на контрол върху себе си и околната среда и да бъдат признати усилията им.

Включването на хората, които се справят всекидневно, знаейки последствията, ще направи приноса им по-смислен и личен.

Участието и въвлечеността има значение за другите – какво правиш и какво не правиш.

Но, особено в периоди на социална дистанция, може да бъде и психологически важно доброволците да могат да споделят своя опит един с друг.

Създаването на списък на мейлите и гореща телефонна линия за доброволци и седмичните онлайн срещи в общностите може да бъде една от възможностите.

Общностите могат да стимулират междусекторното сътрудничество.

Междусекторното сътрудничество между институции, инициативи и групи от общности ще помогне да се създаде силно чувство за общност („ние не сме сами“) или по-малки сектори, които са обичайни за повечето общности, като клиники, дневни центрове и др. клубове или асоциации, болници, жилищни власти, библиотеки, квартални групи, родителски учителски организации, групи за отдих, религиозни групи, обслужващи асоциации, агенции за социални услуги и ветерански групи. Общностите трябва да се обръщат към целевите групи с информационна стратегия. Това са граждански организации, местни организации, училищни съвети, профсъюзи, групи родители-учители, църковни организации, местни медии, служители на местната власт.

Достъпни и приобщаващи общности по време на криза

Много общности увеличават комуникациите между поколенията и в рамките на семействата и мрежите. Създаването на горещи телефонни линии или изпращане на пощенски картички може да бъде малко начало и може да прерасне до стратегически доброволни действия.

Нашият социален капитал и културата на социалната отговорност са съсредоточени във времена на криза. Какви са начините за развитие на подкрепа между поколенията? За да помогнете на възрастните хора да се справят с кризата, е важно да ги пазите, като ги правите свързани и да се чувстват полезни за другите. Помогнете им да намерят нови и различни начини да се грижат за най-малките: установете ежедневие, което свързва бабите и дядовците с внуците. Активното участие в мрежа за социална подкрепа както по време на бедствие, така и след него, може да донесе психологически ползи за младите хора, напр. засилване на самочувствието, повишаване на чувството за подкрепа от другите и повишаване на чувството за собствена и колективна ефикасност.

Когато изграждате общности, способни да посрещнат бъдещи предизвикателства, включително следващата пандемия, това ще помогне за планирането на устойчиви социални мрежи. Във времена, когато лечебните заведения разполагат с по-малко ресурси, общностите трябва да планират включването на бедните, възрастните, маргинализираните и обезверените.

Общностите могат да насърчават свързването със семейството, приятелите, колегите и съседите. У дома, на работа, в училище, в квартала. Насърчете мисленето за тези връзки като крайъгълни камъни в живота и инвестирайте време и грижи за тяхното развитие. Социалните връзки дават подкрепа, комфорт, радост и обогатяват ежедневието. Солидарността на добросъседството е ключът за справяне с бъдещите предизвикателства. Психологията на общността със своите инструменти може да допринесе за съживяване на съседството, за да се засили местната солидарност и да се развият нови форми на съвместност.

Съдържанието, което Dugnad влага във „волята да работим заедно за по-добра общност”, е пример от Северна Европа, който съчетава локалното имплицитното знание със силата на сплотеността  (https://bg.wikipedia.org/wiki/Communal_work#Norway). Духат, който носи това съдържание, се открива и в спонтанните доброволчески действия, които виждаме в страни, които са най-силно засегнати от вируса Covid-19 (Италия, Испания и Великобритания).

Общностите могат да засилят „усещането за обединение“ в условията на изолация и социална дистанция.

Пример за това как това би могло да бъде преживявано: “Изглежда, че има значение за другите какво правя. Имам с кого да споделя мисли и те сякаш ме познават и ще се грижат за мен при нужда. Не съм съвсем сам” (Holte, 2017).

Чувството за общност е усещането, че можеш да споделиш своите мисли, опит и преживявания с някого. Това, че имаш значение за другите, че те се грижат за теб и ще се грижат за теб, когато имаш нужда от тях. Усещането, че не си сам.

Тези преживявания могат да бъдат наречени: чувство за идентичност / място / общност, самоуважение / овластяване; социален капитал / социална група; и се коренят в психологическите нужди на хората: Усещането, че си някой със свое собствено право и със собствена стойност. Че се чувстваш част от нещо по-голямо от себе си, че някой има нужда от теб. Това може да бъде вашето семейство, приятели, детската градина, училище, квартал, работно място или организация.

Чувството, че сте добър в нещо, че можете да допринесете с уменията си. Усещането, че принадлежиш на някого и на място, което се чувства като твоето. Усещането, че можете да мислите, чувствате и действате, без да се страхувате. Ако трябва да се засили чувството за общност на хората, общностите трябва да развиват (виртуални) места за срещи в ежедневието ни; детската градина, училището, работното място, квартала, доброволческата работа, културните и развлекателни дейности.

Силно чувство за общност е отчитането способността на общността за колективна помощ на отделни хора. Чувството да бъдеш ресурс за съседство.

Изграждането на устойчивост чрез копродуктивна практика и съвместно създаване

Подобряването на устойчивостта на общността както пред непосредствена заплаха, така и във връзка с устойчивите форми на обществено благосъстояние зависи от високото ниво на доверие между властите и гражданите. Подхранването на чувството на членовете на общността да бъдат ключови партньори в колективните мерки за предотвратяване на разпространението на вируса, ще спомогне за изграждането на доверие.

Изграждането на чувство за / доверие в нашата общност взема предвид вътрешно присъщите локални знания и умения на членовете на отделни социални групи да изграждат нови начини за разбиране на мрежите на общностите, от които сме част. Изграждането на доверие и солидарност е дългосрочен процес, включващ публичен и частен сектор.

В този процес на генериране на увереност е важно силните страни на активите на мрежата да бъдат лесно мобилизирани. Общностите също трябва да се справят с пропуските, при които може да възникне уязвимост към самотата и изолацията – техните слабости.

Възстановяване на общността след кризата

Общностите в много страни са удивително активни, що се отнася до засилване чувството за принадлежност и в изграждане на нови форми на обединения. Да помогнем за запазването на богатството от ангажирани, креативни, местни идеи и неочаквани решения ще бъде важно, ако искаме да поддържаме чувството за общност и съвместно съзидание, което се ражда в нашите общества.

Решаващ за момента, в който отношенията лице в лице са разкъсани, може да бъде по-дългосрочният ефект от изграждането на солидарност по този начин, което вероятно ще бъде от ключово значение за развитието на по-сплотени общности. Препоръчително е общностите да разширят обхвата средства за попълване на бъдещата социална структура и обществена територия. Партньорството на обществените услуги и местните хора, което синтезира активите на двете, може да бъде източник на реципрочност и взаимна подкрепа в бъдещето.

Локалните институции играят ключова роля. Те могат да дадат глас на страховете и тревогите на общността и да вземат с тях решения, които да се справят с техните проблеми. Експертите трябва да бъдат включени в процеса, като се уверят, че необходимата информация е налична. Трябва да се изготви план за справяне с бъдещи пандемии / заплахи с участието на различни заинтересовани страни, включително членове на общността. Капацитетът, който общностите показаха по време на кризата, следва да бъде основа за обновяване на обществените услуги. Местните здравни партньорства, основани на общността, следва да бъдат подкрепяни и поддържани въз основа на доказателства, събрани от способността на децентрализираните здравни служби да управляват и ограничават пандемията. Психолозите в общността биха могли да подпомогнат развитието и управлението на партньорства за здравеопазване в общността.

Регенерацията включва възстановяване на различна връзка с нашата природна среда. Важно е да помогнем на хората да осъзнаят значението на естествената среда за благополучието на хората и да развият информираността на хората за важността и възможностите за възприемане на по-устойчив подход към нашата околна среда. Много граждани изпитаха нови начини да се насладят на средата си за разходки и отдих по време на пандемията. Това направи възможна по-здравата връзка.

Включване на социални отговорности и граждански компетенции в образователните програми.

Публичните образователни програми в училищата могат да имат за цел да подкрепят психологическото и социалното благополучие, като по този начин възстановят образователната среда. Проекти за участие, позволяващи на децата и младите хора да изследват своето чувство, страхове и емоции, биха били важни. Важно е да се възползвате от възможността да разсъждавате с младите хора за това как да възстановите нова съвместност в групите на връстници и в общността и да обсъдите с тях гражданските отговорности. В посткризисната  ситуации може да се даде възможност за засилване на гражданските компетенции чрез „учене в  опита”. „Сервизното обучение”[1] може да бъде полезно в този смисъл в основното, средното и висшето образование, като предлага също така начини за идентифициране на нови страни за образование (като по този начин подкрепя необходимостта от необходимост от квалификация на образованието, както и поддържане на мерки за безопасност и дистанциране).

На места, които са силно засегнати от пандемията, с високи нива на смъртност и страдание, една от основните цели за интервенция на ниво училище би била възстановяването на чувството за сигурност на децата, емоционалната стабилност и създаването на възможности за положително развитие. Може да се правят интервенции във всички класове, за да се даде възможност на децата да разберат причините за пандемията, да изразяват неприятни мисли и чувства, както и да преподават положителни стилове за справяне, за да развият чувство за контрол. Много деца с увреждания в обучението и специални нужди са загубили обичайната си подкрепа по време на кризата. Общностите и училищата трябва да идентифицират групи деца със специални потребности, за да насърчат способностите им за развитие и учене.

Подхранването на общностната памет ще изгради силни страни и устойчивост на общността.

Психолозите на общността могат да помогнат за установяването на „памет на общността“ за времето на обществено възстановяване след кризата. Следователно психолозите на общността в Европа, заедно със своите колеги в САЩ, събират идеи, творчески моменти, индивидуален и колективен опит и модели на добри практики в „Нова банка от идеи и решения на общността“. Общите спомени от новоразвитото ни чувство за общност ще бъдат съкровището, което може да се използва за възстановяване на бъдещите ни общности и общества, за да бъдем по-устойчиви и приобщаващи. Вижте проучването и резултатите на http://www.ecpa-online.com/

Друга банка с ресурси е създаденото хранилище на данни (Drop box) за психологически интервенции в общността и нови инструменти за справяне с Covid-19 в Европа: https://docs.google.com/document/d/1kDG-QtUZrklzmtM6ra_IeEz7I4zd1Ch1Waan5-9X_D0/edit

Документът представлява ресурс по интереси на психологията на Общността във връзка с пандемията на Коронавирус и ще бъде актуализиран с добавяне на нови примери.

Грижа за индивидуалното и колективното благополучие

По време на кризата хората могат да изпитат много страх и гняв. Изолацията и притесненията за здравето носят риск от установяване на „социално разстояние“ като нова структурна съвместима мярка. Важно е да се поддържат дискусии относно страховете и тревогите, за да се помогне на хората да се договори необходимостта от защита с необходимостта от творчески и социален живот. Общностите могат да помогнат на хората да разпознаят многоизмерността на благосъстоянието и да подкрепят способността на хората да овладеят и да дадат смисъл на ситуацията, която са преживели. Това може да стане чрез събиране на „успешни разкази“ и написване на колективни разкази, които биха могли да помогнат на хората да се справят с неприятностите. Колективните разсъждения за това как социалните и индивидуалните ценности са предизвикани от криза могат да бъдат подкрепени. Въз основа на тези разсъждения могат да бъдат разработени нови споразумения за съвместно сътрудничество.

Важно е да се помогне на тези, които са загубили роднини, да имат колективни места, за да преживеят загубата си, като приемат колективните обреди на общностите.

Включване на гледна точка на пола в дневния ред след пандемията, преоценка на „репродуктивната работа“

В целия свят има доказателства, че пандемията и глобалните кризи обикновено увеличават неравенството. За жените, които в западните общества осигуряват по-голямата част от неформалната грижа в семействата, това може да има последици. Техният труд и икономическите възможности могат да бъдат намалени, увеличавайки обема на неплатената работа и полагането на услуги. Би било важно за общностите да вземат предвид тези специфични потребности, свързани с пола, като включат жените при вземането на решения за постпандемичния отговор. Психолозите в общността биха могли да дадат значителен принос в три критични области на дейности за възприемане на джендър перспектива:

– Застъпничество и активност: сътрудничество с неправителствени организации (НПО), центрове за подкрепа и организации, които работят за равенство между половете.

– Планиране на ангажирано включено изследване, което да отчита гледната точка на жените за пандемията и последиците от нея, позволявайки им да имат глас и да използват своите компетенции (лидерство, креативност) за проектиране на сценария след Covid-19.

– Усилия за обезпечаване на обгрижващи услуги (за жертви на междуличностно насилие (IPV), за болногледачи) и подкрепящи (неформални) общности.

Holte, Arne (2017) https://www.psykologforeningen.no

This information has been prepared by EFPA’s Standing Committee for Community Psychology, edited by its Convenor Nicholas Carr, in collaboration with ECPA (European Community Psychology Association Board)

The European Federation of Psychologists’ Associations (EFPA) represents psychologists’ associations across 39 European countries and some 350,000 psychologists.EFPA brings together Europe’s experts in Community Psychology in its Standing Committee for Community Psychology.

http://efpa.eu

http://covid19forpsychologists.eu

http://www.ecpa-online.com/

Contact:

EFPA Headoffice : Nicholas Carr at headoffice@efpa.eu

Standing Committee for Community Psychology

[1] Service-learning – Сервизното обучение е образователен подход, който съчетава целите на обучението с обществената услуга, за да се осигури прагматичен, прогресивен опит в обучението, като същевременно отговаря на обществените потребности. Барбара Якоби определя service-learning като „форма на „обучение в опита”, при което обучаваните участват в дейности, насочени към нуждите на човека и обществото, заедно със структурирани възможности за размисъл, предназначени да постигнат желаните резултати от обучението“.