СУПЕРВИЗИРАНА ПРАКТИКА
За придобиването на умения за самостоятелна практика като психолог, Секциите на ДПРБ предлагат възможност за „Супервизиране на психологическата работа”.
Всеки психолог, който се нуждае от помощ при първоначлния старт в професията, или по друг повод, може да потърси наставник с опит, който да го въведе в работата. За целта в Дружеството е разработена система за кандидатстване за практика под супервизия, свързване със супервайзър, сключване на договор, провеждане на супервизията, оценка на постигнатото, документиране на разултата.
Кандидатите могат да избират:
- област на супервизия;
- супервайзър;
- продължителност;
- форма – присъствено или онлайн.
Могат да изберат измежду предоставените от Секцията варианти или да предложат свои.
Типовете супервизионни програми са:
- психологът като студент в университета и супервизираната практика е част от университетското образование;
- психологът – служител на изпитателен срок;
- психологът – служител на постоянен договор;
- психологът като самонаемащ се и организиращ собствена супервизия.
Практиката в определена област на професионалната психология може да се счита за професионално обучение на терен, целящо да:
- подготви психолога за независима практика като лицензиран (или пълноценен) психолог,
- развие у индивида работни роли като професионален психолог въз основа на уникално обучение и личностно изграждане,
- консолидира, интегрира теоретичните и практическите му знания.
Това обучение се случва по време или след напускане на университета. Продължителността му е от 3 месеца до 1 година и повече.
Контекстът за разгръщане на супервизирана практика е професионалната среда от реалния живот в една от следните области на практика: а) Обща психология, б) Психология на развитието и образованието, в) Клинична, консултативна психология и психотерапия, г) Криминална и юридическа психология, д) Социална, политическа и етнопсихология, е) Трудова и организационна психология.
Тази практика може да бъде организирано от университета или извън университета. Професионалната среда в която протича, трябва да предоставя възможност на Обучаващия се психолог да развие компетенции и да бъде оценен при тяхното придобиване.
Видът на практиката се състои от полусамостоятелна работа като психолог под супервизия в професионална колегиална среда. Тази форма на обучение се счита за съществена за придобиване на професионална квалификация „психолог”, тъй като прилагането на знанията и уменията в реална среда е предпоставка за развитие на компетенциите на психолозите.
Супервизираната практика обикновено се провежда в институции или „сертифицирани“ частни фирми, които:
- предоставят услуги, които съответстват на образователния опит на обучавания,
- могат да гарантират, че по-голямата част от супервизията ще бъде предоставена от професионален психолог,
- обикновено са акредитирани или признати от националния орган, регулиращ влизането в професията.
Примерите за институции включват болнични или клинични условия, частна практика, училища и образователни институции, обществени услуги и организации.
Супервизирана практика предоставя възможност на Обучаващия се психолог да приложи на практика знанията, уменията и разбирането, придобити от университетското образование и друг професионален опит. Освен това дава възможност на новоквалифицирания психолог да развие атрибути на самосъзнание, рефлективност, личностна цялост, етична компетентност и устойчивост, които са необходими за компетентно и отговорно практикуване като психолог. През практикантския период новоквалифицираният психолог ще се сблъска с етични проблеми и дилеми и ще бъде подкрепен в развитието на етичната практика чрез дискусии и супервизия. И накрая, контролираната практика дава възможност на психолога да гарантира качеството и компетентността на изпълняваните функции.
ОБУЧАВАЩИ СЕ ПРАКТИКУВАЩИ ПСИХОЛОЗИ
Обучаващите се практикуващи психолози са тези, които са в процес на супервизирана практика. Те ще работят в пряко взаимодействие, лице в лице с реални клиенти, в реални условия, но под наблюдението на квалифициран практик.
Обучаващите се практикуващи психолози могат или да завършват професионалното си обучение в рамките на интегрирана програма, управлявана от университетски департамент, или да работят под наблюдението на лицензирани или регистрирани психолози в работен контекст. И в двата случая е необходимо подходящо квалифицирано лице да действа като супервайзър на Обучаващия се практикуващ.
Три са начините за намиране на институция, в която психологът да провежда практика под супервизия:
- Психологът сам търси и намира подходящо място за провеждане на практиката.
- Университетът сключва договори и предлага практики в подходящи институции.
- Различните институции предлагат практики като форма на подбор на кадри.
Освен въпросът за работното място, трябва да се реши и въпросът за супервайзъра. Супервайзърите могат да бъдат потърсени в Регистъра на супервайзърите, след което с тях се сключва договор за супервизирана практика. По този договор психологът, работещ под супервизия, има задължението да дефинира своите очаквания, да участво пълноценно, системно да предоставя обратна информация.
Отговорността на супервайзъра е да лидерства в този процес: да дава насоки, да изслушва въпроси, да дава отговори, да внася корекции, да поддържа мотивацията на супервизирания, да използва подходящи педагогически и методически похвати. Следва също системно да оценява равнището на достигнатия от практикуващия професионализъм и да възпитава у него умения за рефлексия над практика и реалистична самооценка.
На финала на практиката под супервизия Обучаващите се практикуващи психолози получават от своя супервайзър обратна информация за достигнатата от тях квалификация, за поведението си и оценка по ред критерии.
ДОКУМЕНТИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРАКТИКА ПОД СУПЕРВИЗИЯ
За регистрация на кандидатите за практика под супервизия, те трябва да подадат заявление на имейл-адреса на председателя на Секцията, която провежда практиката, или директно кам супервайзър от Регистъра на супервайзърите, с копие до ДПРБ – office@psychology-bg.org.
След избора на супервайзър, следва сключване на споразумение, внасяне на такса, планиране и провеждане на практиката.
Цената на супервизията се определя индивидуално от супервайзъра. Супервизираната практика се заплаща по различни начини:
- на институциите, ангажирани с нейното провеждане, където супервизираните практикуват и където супервайзърите са наети на работа (съобразно техните тарифи);
- или персонално на оторизираните от Секцията супервайзъри срещу издаден финансов документ;
- при отсъствие на горните условия, заплащането може да става чрез финансовото обслужване на ДПРБ при сключен граждански договор между Дружеството и супервайзъра.
Супервизията стартира само след като кандидатът заплати съответната такса за тримесечие.
При финализиране на практиката участниците получават Сертификат-преценка от Националната асоциация – ДПРБ за проведената практика под супервизия с посочен хорариум.
КОМПЕТЕНЦИИ И ПРОФИЛИРАНЕ НА КОМПЕТЕНЦИИТЕ
Компетенциите на психолозите
Общата цел на практикуването като професионален психолог е да развива и прилага психологически принципи, знания, модели и методи по етичен и научен начин, за да насърчи развитието, благополучието и ефективността на индивидите, групите, организациите и обществото.
Има две основни групи компетенции, (1) тези, свързани с психологическото съдържание на процеса на професионална практика (основни компетенции) и (2) тези, които позволяват на практикуващия да предоставя ефективно своите услуги (способстващи компетенции). Основните компетенции са уникални за психологическата професия по своето съдържание, знанията и уменията, необходими за тяхното изпълнение. Способстващите се споделят с други професии и доставчици на услуги. Както първичните, така и способстващите компетенции са от съществено значение за предоставянето на услуги по професионално приемлив начин.
Компетенциите предоставят описание на различните роли, които психолозите изпълняват. Тези роли се изпълняват в един или повече от един различни професионални контексти и във връзка с различни видове клиенти. Компетенциите се основават на знания, разбиране и умения, прилагани и практикувани етично. Компетентният практикуващ не само може да демонстрира необходимите умения, но и нагласи, подходящи за правилното упражняване на професията си. Счита се, че нагласите са от особено значение, тъй като те определят уникалната природа на психологическата професия. Докато някои знания и умения са общи в своята приложимост, друга част от тях са свързани с контекста. Така психологът, който е демонстрирал професионална компетентност в една област на практика с една клиентска група, не може да се приеме, че е компетентен в други области на практика или с други клиентски групи.
Всеки психолог има профил, определящ контекста, в който е демонстрирал компетентност да практикува.
Прави се разграничение между шест широки области на практика, обозначени като:
- Обща психология.
- Психология на развитието и образованието.
- Клинична, консултативна психология и психотерапия.
- Криминална и юридическа психология.
- Социална, политическа и етнопсихология.
- Трудова и организационна психология.
За целите на описанието на квалификациите за практикуване у нас категориите от 2 до 5 се счита за достатъчна широка класификация на практическите области. За онези професионални дейности, които не могат да бъдат причислени към нито една от тези пет категории, се използва първата категория, обозначена като „Обща психология“, която трябва да се придружава със спецификация на конкретната практикувана област (например личностна, когнитивна, експериментална и т. н.).
Описанията на тези компетенции са предназначени да бъдат общи и приложими към повечето или всички видове професионална работа на психолозите, въпреки че се прилагат по специфични начини в различни области на практиката.
Основни компетенции
Има 20 основни компетенции, които всеки психолог трябва да може да демонстрира; те могат да бъдат групирани в шест функционални категории, които се отнасят до професионални дейности. Тези функции са обозначени като:
А. спецификация на целта
Б. преценка (диагностика)
В. развитие (планиране)
Г. интервенция
Д. оценка (рефлексия)
Е. комуникация.
Компетенциите са описани по-долу:
Основни компетенции на психолозите
| Основни компетенции | Описание |
| А. Спецификация на целта | Взаимодействие с клиента с цел дефиниране на целите на интервенцията или услугата, която ще бъде предоставена |
| 1. Анализ на нуждите | Събиране на информация за нуждите на клиента чрез подходящи методи, изясняване и анализиране на нуждите до точка, в която могат да бъдат предприети значими по-нататъшни действия. |
| 2. Поставяне на цели | Предлагане и договаряне на цели с клиента, установяване на приемливи и осъществими цели и уточняване на критерии за оценка на изпълнението на целите в по-късен момент. |
| Б. Преценка (диагностика) |
Установяване на съответните характеристики на индивиди, групи, организации и ситуации чрез подходящи методи |
| 3. Преценка на индивида | Извършване на преценка чрез интервюиране, тестване и наблюдение на лица в подходяща за търсената услуга среда. |
| 4. Преценка групата | Извършване на преценка чрез интервюиране, тестване и наблюдение на групи в подходяща за търсената услуга среда. |
| 5. Преценка на организацията | Извършване на оценка чрез интервюта, анкети и други методи и техники, които са подходящи за изучаване на организации в подходяща за търсената услуга среда. |
| 6. Преценка на ситуацията | Извършване на оценка чрез интервюта, анкети и други методи и техники, които са подходящи за изучаване на ситуации в подходяща за търсената услуга среда. |
| В. Развитие (планиране) |
Разработване на интервенции, услуги или продукти на базата на психологическа теория и методи за използване от клиенти или психолози. |
| 7. Дефиниране на услуга или продукт & анализ на изискванията | Определяне на целта на услугата или продукта, идентифициране на съответните заинтересовани страни, анализиране на изискванията и ограниченията и изготвяне на спецификации за продукта или услугата, като се вземе предвид обстановката, в която услугата или продуктът трябва да се използва. |
| 8. Дизайн на услуга или продукт | Проектиране или адаптиране на услуги или продукти в съответствие с изискванията и ограниченията, като се вземе предвид обстановката, в която услугата или продуктът ще бъде използван. |
| 9. Тестване на услуга или продукт | Тестване на услугата или продукта и оценка на неговата осъществимост, надеждност, валидност и други характеристики, като се вземе предвид обстановката, в която услугата или продуктът ще се използва. |
| 10. Оценка на услуга или продукт | Оценяване на услугата или продукта по отношение на полезността, удовлетвореността на клиентите, удобството за ползване, разходите и други аспекти, които са от значение в обстановката, в която услугата или продуктът ще се използва. |
| Г. Интервенция | Идентифициране, подготовка и провеждане на интервенции, които са подходящи за постигане на поставените цели, като се използват резултатите от дейностите по оценка и развитие. |
| 11. Планиране на интервенцията | Разработване на план за интервенция, който е подходящ за постигане на поставените цели в среда, подходяща за търсената услуга. |
| 12. Директна личностно ориентирана интервенция | Прилагане на интервенционни методи, които пряко засягат едно или повече лица в съответствие с плана за интервенция, в обстановка, подходяща за търсената услуга. |
| 13. Директна ситуационно ориентирана интервенция | Прилагане на интервенционни методи, които пряко засягат избрани аспекти на ситуацията в съответствие с плана за интервенция, в обстановка, подходяща за търсената услуга. |
| 14. Непряка интервенция | Прилагане на методи за интервенция, които позволяват на отделни лица, групи или организации да се учат и да вземат решения в свой собствен интерес, в среда, подходяща за търсената услуга. |
| 15. Внедряване на услуга или продукт | Внасяне на услуги или продукти и насърчаване на правилното им използване от клиенти или други психолози. |
| Д. Оценяване (рефлексия) |
Установяване на адекватността на интервенциите по отношение на спазването на плана за интервенция и постигането на поставените цели. |
| 16. Планиране на оценяването | Изготвяне на план за оценка на интервенция, включително критерии, извлечени от плана за интервенция и поставените цели, в обстановка, подходяща за търсената услуга. |
| 17. Оценъчни измерители | Избиране и прилагане на техники за измерване, които са подходящи за изпълнение на плана за оценка, в обстановка, подходяща за търсената услуга. |
| 18. Оценъчен анализ | Извършване на анализи в съответствие с плана за оценка и извличане на заключения относно ефективността на интервенциите в среда, подходяща за търсената услуга. |
| Е. Комуникация | Предоставяне на информация на клиентите по начин, който отговаря на нуждите и очакванията на клиентите. |
| 19. Даване на обратна връзка | Предоставяне на обратна връзка на клиентите, като се използват подходящи устни и/или аудио-визуални средства, в обстановка, подходяща за изискваната услуга. |
| 20. Писане на доклад | Писане на доклади за информиране на клиентите за резултатите от оценката, разработването на услуга или продукт, интервенциите и/или оценките в среда, подходяща за търсената услуга. |
Психологът трябва да придобие всяка от тези компетенции, доколкото е приложимо в конкретна област на практика. Компетентността трябва да бъде такава, че да се очаква от психолога да изпълнява всяка от шестте основни функции по адекватен начин и независимо.
Способстващи компетенции:
Има осем способстващи компетентности, които се отнасят до професионалната дейност като цяло и които практикуващият психолог трябва да демонстрира в допълнение към първичните компетенции.
Психологът трябва да придобие всяка от способстващите компетенции, както се изисква за практика в определена област на реализация.
Способстващи компетенции за психологическата практика
| Способстващи компетенции | Определение |
| 1. Професионална стратегия | Избор на подходяща стратегия за справяне с поставения(ите) проблем(и), въз основа на рефлексия върху професионалната ситуация и собствените първични компетенции. |
| 2. Непрекъснато професионално развитие | Актуализиране и развитие на основните и съпътстващите компетенции, знания и умения в съответствие с промените в областта, стандартите и изискванията на психологическата професия, националните и европейските регламенти на EFPA относно EuroPsy. |
| 3. Професионални връзки | Създаване и поддържане на взаимоотношения с други професионалисти, както и със съответните организации. |
| 4. Изследвания и разработки | Разработване на нови интервенции, услуги и продукти, които имат потенциал да задоволят нуждите на настоящите или бъдещите клиенти и да генерират нови форми на професионална дейност или бизнес. |
| 5. Маркетинг & продажби | Свеждане на актуални и нови продукти и услуги до вниманието на реални или потенциални клиенти, свързване с клиенти, правене на бизнес оферти, продажба на услуги, предоставяне на следпродажбени услуги. |
| 6. Управление на акаунта | Създаване и поддържане на взаимоотношения с (потенциални) клиенти, наблюдение на нуждите и удовлетвореността на клиентите, идентифициране на възможности за разширяване на професионалната дейност или бизнес. |
| 7. Управление на практиката | Проектиране и управление на практиката, предоставяща услугите, независимо дали като малък бизнес или като част от по-голяма частна или публична организация, включително финансови, кадрови и оперативни аспекти, осигуряване мениджмънт на служителите. |
| 8. Осигуряване на качеството | Създаване и поддържане на система за осигуряване на качеството на практиката като цяло. |
| 9. Саморефлексия | Критичната саморефлексия върху собствената практика и компетентност е ключова характеристика на професионалната компетентност. |
При разработването и оценяването на компетенциите трябва да се вземе предвид фактът, че действителното съдържание на предлаганите услуги е различно в зависимост от сферата (Секцията), в която психологът практикува.
Това е пряко следствие от факта, че психолозите изпълняват различни роли в обществото и се занимават с различни видове клиенти, проблеми, методи и т.н. Както беше отбелязано по-горе, за EuroPsy се разграничават четири широки области на практика: