РЕГИСТЪР НА СУПЕРВЪЙЗЪРИТЕ
Супервайзърът е психолог, който през последните три години е имал най-малко две години работа на пълен работен ден или еквивалентен опит като независим практикуващ в ролята на психолог в рамките на дадена област на психологическа практика, в която ще се провежда супервизията и който е отговорен за придобиването и оценката на професионалната компетентност на Обучаващ се в тази област. Супервайзърът е отговорен за подпомагане обучението и оценката компетентността на Обучаващия се практикуващ на ежедневна база и да го/я насърчаване да действа възможно най-независимо, предвид ситуацията и неговите / нейните компетенции. Супервайзърът трябва да бъде признат от Националния присъждащ комитет или от Националната психологическа асоциация или чрез механизма за акредитация на курса в случай на обучение в университет, или на индивидуална база в случай на следуниверситетска супервизия на работното място.
Супервайзърите са опитни психолози, които имат време, ангажираност и компетентност да изпълнят тази задача и да служат като супервайзъри. Супервизията предполага редовна среща между Обучаващия се и Супервайзъра; това трябва да се случва най-малко на всеки две седмици и средно два часа запазено време за среща.
Супервайзърът трябва да е получил известно обучение по супервизия. Супервайзърите ще трябва да развият умения, които включват следното:
- позитивно и активно слушане,
- откритост и позитивно отношение,
- размишление върху практиката,
- предоставяне на обратна връзка,
- справяне с трудни проблеми и чувства,
- гранични проблеми и проблеми на властовите отношения,
- споделяне на етични дилеми,
- менторство,
- оценка на компетентността,
- оценка на изпълнението.
Освен за изискванията на основните и на способстващите компетенции, супервайзрите имат грижта и да развиват професионализма на практикуващите в съответствие със Секционните стандарти.
За Регистъра на Супервайзърите всеки супервайзър, предоставя: снимка, имейл, място на провеждане на супервизирана практика, декларация, че е съгласен тези данни да станат публично достояние.
ТЕКУЩА ПРАКТИКА И ФОРМИРАЩО ОЦЕНЯВАНЕ
За всяка основна дейност на супервизираната практика Обучаващият се и супервайзърът трябва да се споразумеят кои:
- области от практиката и клиентската група(и) се покриват от практическата работа;
- роли (от тези, изброени в опциите на профила) отговарят най-добре на работата;
- са компетенциите, за които дейността ще предостави доказателства.
Когато работата е завършена, супервайзърът трябва да даде оценка на Обучаващия се практикуващ за всяка от договорените компетентности, които са от значение за тази част от работата. Тази оценка трябва да се обсъди с обучаващия се и да се идентифицират области за по-нататъшно развитие.
Ясно е, че подобни оценки са формиращи, тъй като Обучаващият се ще развива уменията си в рамките на минимално необходимия период. Препоръчват се добри практики като използването на портфолиа, където Обучаващият се записва своята работа и развитието на компетенции и идентифицира нуждите за професионално развитие и преразглежда собственото си обучение. Те могат да формират основата за добра професионална практика и могат да допринесат за продължаващото професионално развитие, където портфолиото също е от значение.
***
Супервизията може да се използва за социализиране на новия психолог в професията, за възпроизвеждане на институционални канони и за пропагандиране на нормите на професията. Супервайзърът подкрепя развитието на рефлексивна практика, професионална осведоменост и чувствителност и разбиране на етичните въпроси и дилеми на практика. Супервайзърът ще осигури централен принос към процеса на обучение чрез цялостно моделиране, обратна връзка, наблюдение и дискусия. Супервайзърът изпълнява и своеобразна функция на „филтриране”, което означава, че той/тя одобрява компетентната практика и допринася за изключване на онези практики, които се считат за некомпетентни да се упражняват от психолога.
***
Има много подходи за супервизия. Всички изискват супервайзърът да има време, ангажираност и компетентност да бъде супервайзър. Времето обикновено включва между един и два часа всяка седмица „запазено“ и непрекъснато време, когато супервайзърът и Обучаващият се практикуващ работят заедно, обсъждайки работата на Обучаващия се, помагайки за обработката на тази работа на когнитивно и емоционално ниво и подпомагане на Обучаващия се в развитието на компетентност и професионална увереност. Този процес може също да включва задачи, изпълнявани от Обучаващия се практик под наблюдение от супервайзъра, които след това формират основата за последваща подробна дискусия и критична рефлексия като част от процеса на обучение. Това може също да включва Обучаващия се практик, който наблюдава как супервайзърът изпълнява задачи и след това размишлява върху тях като част от процеса на обучение и развитие. Аудио и видео записите могат да изпълняват полезна функция в процеса на супервизия, позволявайки открита дискусия и обратна връзка относно аспектите на работата на Обучаващия се практикуващ. Има значителна литература за процеса на супервизия, както в рамките на клиничната психология, така и по-широко.
ОЦЕНКА НА КОМПЕТЕНЦИИТЕ
Предлага се Супервизиращите органи да оценяват компетенциите на Обучаващия се практикуващ по време и в края на периода на супервизирана практика, като използват стандартни рейтингови категории. Предоставят се насоки и ръководства за оценка на работата и компетенциите. За целите на сравнението се предлага университетите или страните, които използват по-модерни методи, да разработят системи за прехвърляне на резултатите от такава разширена оценка в скалата по-долу:
| 1 | 2 | 3 | 4 |
| Наличие на основни знания и умения, но недостатъчно развита компетентност | Компетентност за изпълнение на задачи, но изискваща напътствие и надзор | Компетентност за изпълнение на основни задачи без напътствия или надзор | Компетентност за изпълнение на сложни задачи без ръководство или надзор |
Резултати от супервизията
Обучаващият се психолог ще трябва да предостави доказателства за придобиването на функциите и компетенциите, както е посочено в подменю „Компетенции и профилиране на компетенциите”. Той/тя трябва да извърши систематична самооценка на нивото на умения във връзка с обхвата на компетенциите, както е посочено в в подменю „Компетенции и профилиране на компетенциите”, и трябва да използва този формат, за да планира бъдещо професионално развитие.
Супервайзърите ще правят формиращи и обобщаващи оценки на постиженията на психолозите в съответствие с правила и традиции, които са специфични за конкретната област на практика и/или национален контекст. Тези оценки трябва да се използват като допълнени от оценките на основните компетентности, споменати по-горе.
Най-важното разграничение, което трябва да се направи от оценителя, е между нива 2 и 3. В края на периода на супервизия трябва да има достатъчно компетенции на ниво 3 или 4, за да може лицето да практикува самостоятелно в една или повече области, с една или повече клиентски групи. Насоките за оценяване ще бъдат издадени от Европейската присъждаща комисия.
Окончателната обобщена оценка се формира от способността на практикуващия да интегрира знания, умения и компетенции в единен процес на предоставяне на професионална услуга на своя клиент, като в същото време се отчитат етичните принципи.
При окончателната оценка супервайзърът трябва да обобщи наличната информация и да посочи дали въз основа на наличните доказателства може да се очаква от кандидата да изпълнява адекватно и независимо шестте основни роли, под които са групирани 20-те компетенции. Преценката на Супервизиращия орган трябва да бъде изразена като преценка „компетентен“ или „все още некомпетентен“. Освен това Супервизиращият орган трябва да даде цялостна оценка на съпътстващите компетенции, отново по отношение на това дали лицето е „компетентно“ или „все още не е компетентно“. Кандидатът трябва да представи доказателства, за да удовлетвори своя супервайзър относно своята компетентност за шестте основни компетенции, както и за общия брой на съпътстващите компетенции.