Уважаеми колеги,

Уважаеми членове на академичните ръководства в българските ВУЗ със специалност Психология,

Уважаеми членове на професионалните асоциации на психолозите, психотерапевтите и психоаналитиците,

В последните години по електронната поща се разпространяват съобщения за дейността на фондация „Българска школа по психоанализа” от град Варна. Фондацията предлага „обучение по психоанализа” (!) и издава няколко списания, между които „Психоанализа” и „Психоаналитична практика”.

Самото название на фондацията буди учудване, тъй като не е възможно да възникне школа по психоанализа в един град, в който изобщо няма психоаналитици. Материалите, публикувани в двете горепосочени списания, рядко имат нещо общо с психоанализата.

Напоследък обаче тази фондация се отдаде на дейности, които са в ярко несъответствие с професионалната етика и могат да навредят както на пациенти, така и на млади специалисти в сферата на помагащите професии. Едната от тези дейности е публикуването в списание „Психоаналитична практика” на случаи от работа с пациенти. Цитираме (брой 1-1 на списанието от март т.г., стр. 8): „Читателите ще имат възможността да проследят и представянето на случай на клиент, който ще бъде подробно разгледан в четирите броя на списанието тази година”. В „психоанализата”, през която е преминал клиентът, „се използват техники от различни терапии” (пак там, стр. 9) (!!!).

Цитираните твърдения не само засилват впечатлението, че представителите на фондацията имат съвсем объркани представи за това какво е психоанализа, но и предлагат на пациентите „услуги”, за които изобщо не са квалифицирани. Най-доброто доказателство за това е описанието на самия случай: съвсем ясно е, че това, което се предлага на пациента, няма нищо общо не само с психоанализата, но и с никой от утвърдените психотерапевтични подходи.

Другата дейност е предложеното в по електронната поща и на сайта на фондацията „обучение по психоанализа”. То е насочено не само към специалисти, но и към студенти и просто към хора, които се интересуват от „въпроси, свързани с тяхното личностно развитие”. В рамките на по-малко от 200 учебни часа, на основата на теоретични „курсове”, обучаващите се научават „да разрешават проблемите, намирайки и изкоренявайки причините, които са ги породили, работейки с несъзнаваното”  (http://fspeid.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1334&Itemid=172 ).

Бихме искали да обърнем внимание, че едно обучение по психоанализа според  стандартите на Международната психоаналитична асоциация (МПА) включва 3 компонента:

  1. Лична анализа на обучаващия се при 4 или 5 сесии седмично в продължение на не по-малко от 4 години.
  2. Два супервизирани анализи на пациенти в продължение на минимум 2 години при 4 или 5 часа седмично.
  3. Теоретични курсове в обем около 360 часа.

Личната анализа с голяма продължителност е основен елемент и от формирането на психоаналитиците, последователи на Жак Лакан, които у нас са предствени от Българското общество за лаканианска психоанализа и Българското психоаналитично пространство. Да станеш практикуващ аналитик в тази парадигма също е дълга и сложна процедура, свързана с членство в съответните международни организации.

Също така искаме да обърнем внимание, че според приетите и от Българската асоциация по психотерапия международни стандарти всяко обучение по психотерапия включва горепосочените 3 компонента и продължава не по-малко от 3200 часа.

Обучители по психоанализа могат да бъдат само висококвалифицирани психоаналитици с дългогодишна практика, които в рамките на МПА имат статут на „аналитик-обучител” (training-analyst).

Допускането, че от едно краткотрайно теоретично обучение (предлагано от неспециалисти) един човек може да се научи да работи с несъзнаваното и да намира и изкоренява причините за психичните проблеми, показва пълна неориентираност в областта на психологията.

Никъде на сайта на фондацията или в печатните материали не се посочва каква е квалификацията на техните сътрудници, предлагащи терапия и обучение. Не ни е известно те да членуват в каквато и да било професионална организация.

Искаме да обърнем вниманието на професионалната общност към този случай и да помолим всички колеги да използват наличните им канали, за да разпространят нашето писмо.

Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България

Димо Станчев, председател на Българската асоциация по психотерапия, член на Българското психоаналитично общество

Красимир Таушанов, председател на Българското психоаналитично общество;  психоаналитик-обучител, член на Международната психоаналитична асоциация

Весела Банова, председател на Българско общество за лаканианска психоанализа

Десислава Гъдева, председател на Българско психоаналитично пространство

Венцеслав Вътов – Председател на комисията по обучение при Българско психоаналитично пространство, член на Еspace analytique – Париж

Никола Атанасов, член на Комисията по етика на Дружеството на психолозите и на Комисията по стандартите на Българската асоциация по психотерапия; психоаналитик-обучител, член на Международната психоаналитична асоциация

София, април 2013 – септември 2014 г.