Честит празник, скъпи колеги!
Живеем в свят, който все повече се уголемява, уплътнява и ускорява. Все повече сме онтологично притиснати да претупваме процеса на осмисляне и се превръщаме във все по-информирани и все по-малко разбиращи и знаещи за света навън и за света в нас. Все по-трудно става да се поддържа връзка със себе си и с външната реалност. Новата дигиталност чрез фалшиви азове, свързаност, неавтентични близост и лайкове, храни нашата илюзорност и неадаптивните ни защити. Все повече хора, след нормативните кризи, трудно сглобяват себе си и губят връзка с човешката околност и тези кризи прерастват в хронични. Ставаме все по-материално, развлечително и насладително задоволени и личностно разглобени. И т.н. и т.н. …
Колеги, в свят който се е втренчил в материалното и все по-загърбващ душевното, ние сме избрали съдбата да бъдем антидот на дехуманизацията, която при нас се явява във вид на психични или личностни разстройства . Ние сме тези които създаваме пространството, в което нашите клиенти се скриват от света на суматохата и с наша подкрепа могат бавно и търпеливо да се вглеждат в себе си и света, да открият и да се свържат със своите затрупани тайни, да намерят отново смисъла, себе си и своите близки, да направят отново пътеката на своето бъдеще.
Да, благородна професия! Но благородството не е толкова в резултата на нашата работа, колкото в това, че преживяваме удовлетвореност от свършеното, без горделивост и тщеславие. Ние знаем своята роля в процеса, но също знаем, че за да не бъдем патерица, а да се достигне до трайна промяната, клиентът трябва да остане с чувството, че сам се е изградил наново. Не се сещам за друга професия толкова близка до благородството на майчината нереципрочна любов.
Честит празник благородни колеги !
От името на УС на ДПРБ
Стою Недин