УНИЦЕФ България и Дружеството на психолозите (ДПБ) представиха последни данни за кибер насилието сред децата в България. Според проучването23% от учениците на възраст 10-14 г. казват, че са били подложени на кибертормоз поне веднъж през последната учебна година. При 14 годишните почти 1/3 от тормоза в училище става по мобилните телефони и през Интернет. 13% от учениците са си признали, че са използвали кибертормоз срещу друг човек поне веднъж през последната година, и 3% казват, че им се случва да го правят всяка седмица. Най-честите форми на кибертормоз са: пускане на клюки през социални мрежи (56% от случаите); обидни обаждания по GSM (56%); заплашителни SMS-и (49%); пускане на неприлични или фалшиви снимки (39%) и др. Едва 24% от децата „жертви“ са споделили, че са тормозени с учителите си. Най-често това се споделя с майката, но много малко от родителите и учителите знаят какво е Кибертормоз и как могат да се справят с него. Цели 29% от децата казват, че не споделят с никого, че са тормозени. Кибертормозът (или както е известен по света – cyberbullying) е новата форма на насилие между деца. Насилието се извършва чрез използването на мобилните телефони и интернет (социални мрежи, skype и др.). За съжаление е много по-страшна форма на насилие, защото за него няма прегради и граници, той се случва навсякъде и по-всяко време. Това е формата на тормоз, която възрастните (учители и родители) най-малко познават и я игнорират. А почти 1/3 от насилието сред децата вече е в кибер пространството, скрито зад анонимността и безразличието, но също толкова болезнено.
От страницата на УНИЦЕФ можете да изтеглите и книжка за родители, която дава конкретни съвети как да се помогне на детето, жертва на кибер насилие.
Иван Игов, психолог и координатор на проекта „Превенция на кибертормоза в училище“, каза зна специално организирана прес-конференция: „Тревожна е статистиката, че едва 15% от родителите са запознати с явлението кибертормоз. Това налага промяна в начините на комуникация не само помежду връстниците, но и между децата и техните майки и бащи. Днес родителите трябва да могат да идентифицират новите опасности и да търсят решение внимателно, чрез разговор с децата си.“, допълни Игов. Според психолога Методи Коралов, у нас проблемът се забелязва още при третокласниците, като една трета от 10-годишните смятат кибертормоза за нещо обичайно, което се случва около тях. Водещите форми на тормоз в училищния двор са обиди, измисляне на прякори, иронични подмятания и клюки, като почти всички могат безпроблемно да преминат в киберпространството. Поради това не е изненадващо и че основните източници на тормоз в Мрежата според децата са: пускане на клюки през социални мрежи (56% от случаите); обидни обаждания по GSM (56%); заплашителни SMS-и (49%); пускане на неприлични или фалшиви снимки (39%) и др. В изследването на тормоза и кибертормоза сред деца участват 5 софийски училища и 1643 ученици от 3-ти до 7-ми клас. Изследването е проведено в края на април и началото на месец май.
Запроекта „Превенция на кибертормоза в училище“
Проектът на УНИЦЕФ и Дружеството на психолозите в България – „Превенция на кибертормоза в училище“ е продължение на проекта „Училище без насилие“, който стартира още през лятото на 2007 г., с подкрепата на Софийска община, ДАЗД и МОМН. Целта и на двете инициативи е да се създадат програми за превенция и справяне с един от най-големите проблеми на българското училище – насилието и тормоза между деца.
За повече информация: office@psychology-bg.org