Европейската конференция по когнитивна наука се провежда веднъж на 4 години. Това е третата поред подобна конференция и събира елита на европейската наука в Нов български университет, който е избран за домакин на изявата след сложно и оспорвано състезание още преди 3 години.

В конференцията, която ще се състои от 21 до 24 май в Нов български университет, ще участват над 150 участника от Великобритания, Франция, Германия, Италия, Испания, Холандия, Белгия, Дания, Финландия, Чехия, Гърция, Унгария, Ирландия, Малта, Португалия, Швеция. Наред с представители на Европейския съюз, в конференцията ще участват доста учени от САЩ, Канада, Русия, Украйна, Мароко, Сингапур, Южна Корея, Нова Зеландия, Китай и Япония.

Когнитивната наука е интердисциплинарна област, която обединява психолози, информатици, медици, лингвисти, антрополози и философи, които заедно се опитват да отговорят на въпросите за това как е устроен и как функционира човешкият ум и мозък, какви са механизмите на мисленето, на възприемането на света, на вземането на решения, на разбирането на другите, на езиковото функциониране, на паметта, на ученето и развитието.

Докладчици по покана на конференцията ще бъдат световно известните учени:

Скот Атран (Университета в Мичиган и Френската национална научна организация CNRS), когнитивен антрополог, който само на 22 години през 1974 година организира голям дебат по темата за универсалиите в хората и обществата с участието на Чомски, Пиаже, Леви-Строс, Байтсън, Джакоб и Моно. Бил е професор в Кеймбридж, Париж, Ню Йорк, Мичиган и много други места. Изследвал е начините, по които хората мислят за природата и е публикувал книга за антропология на науката. Изследвал е корените на религиозната мислене и е написал книга „Ние вярваме в Боговете: Еволюцията на религиите“.  Той е един от основателите на психологията на религиите от когнитивна и еволюционна гледна точка. Изследвал е ограниченията на рационалното мислене в културен и политически контекст. Напоследък се занимава и произхода, идеологията  и разпространението на тероризма и е провеждал теренни изследвания сред муджахедините. Той е сред най-ранните критици на войната в Ирак, на разрастването на войната в Афганистан, участвал е в преговорите в Близкия Изток и в много други конфликтни точки. Докладът, който ще изнесе на конференцията е на тема „Сакралните ценности и ограниченията на рационалното мислене в условия на конфликт и при вземане на решения в политиката“.

Линда Смит (Индиана юнивърсити, САЩ) е професор по психология и когнитивна наука и е една от основателките на подхода на динамичните системи към развитието на децата. Тя е известна с откритието си за приоритета, който децата отдават на формите на обектите (а не например на техния цвят, грапавина, тежест и т.н.), когато се учат да ги категоризират и наименуват. По-късно показва как развитието на децата следва принципите на динамичните системи и има свои атракторни състояния както при ученето на де движат, така и при ученето на понятията. Напоследък се занимава с изследвания на ролята на човешкото тяло при познавателното развитие на бебетата. Докладът й ще бъде свързан с тази тематика и ще бъде „Основаването на ученето на кърмачетата върху сенсорно-моторната динамика“.

Аннете Кармилоф-Смит (Бирбек, Университетът на Лондон) е световно известен учен в областта на психология на развитието в норма и патология. Тя е носител на наградата за най-добър европейски учен в всички сфери през  2002 година (Latsis Prize). Тя е най-известна със своите теории и експериментални резултати в областта на развитието на деца с генетични увреждания, такива като Уилиамс синдром, Даун синдром, Аутизъм, и други. За разлика от други изследователи, които се фокусират върху един единствен синдром и неговите характеристики, тя изследва целия спектър на нетипични развития и промените във всички познавателни функции и се опитва да разбере дълбоките причини за тези нетипичности и да предложи терапии в съответствие с тях. Нейният доклад на конференциата ще бъде на тема „Защо невропсихологията на възрастните не може да се приложи и не работи при невро-равитийните синдроми?“.

Риитта Хари (Университет на Аалто, Финландия) е специалист по мозъчно-изобразителни техники. Тя се е занимавала с интегрирането на информация от зрение, слух и тактилност в човешкия мозък, както и с коровия контрол върху моторните действия. Напоследък е инициатор на ново направление в невронауките и създава „невронауки за двама“ като поставя едновременно двама души в камерите на ядрено-магнитиния резонанс и изочава какво става в мозъците на двамата докато те си общуват, как мозъчната им активност се синхронизира. Тя ще изнесе доклад на тема „Как ние се разбираме един друг: гледната точка на един мозъчен изследовател“.

Елизабет Визалберги (Институт по когнитивна наука, Италиански център за научни изследвания CNR) – тя е известен изследовател на познавателните процеси при животните и по-специално на маймунките. Дълги години тя изследва маймуните Капучини, като ги изучава не само в лабораторията в Рим, която е в зоологическата градина, но и в естествени условия, в джунглите на Бразилия. Тя е познава добре възможностите на тези маймуни да използват инструменти, за да решават проблеми. Напоследък тя изучава възможностите на Капучините и Шимпанзета да правят аналогии и докладът й ще бъде на тема „Разсъжденията по аналогия: какво могат да ни кажат по въпроса маймуните?“.

Наред с тях, ще има още над 80 доклада, 20 постера, и 5 симпозиума, в които ще участват по 5 видни учени.  Ще се разисква взаимодействието между емоции и познание,  ролята на човешкото тяло за абстрактното човешко мислене, възприятието на музика и изобразително изкуство, възприятието на пространството и времето, аргументация и предразсъдъци, ролята на ситуациите в обучителния процес , координирането на поведението в големи групи от хора и други.

Това е уникална възможност за българските психолози, информатици, медици, лингвисти, антрополози, философи и когнитивисти, а и за българското общество да научи последните постижения в тази толкова динамично развиваща се област, която е сред 3-те най-важни приоритета на Европейския съюз, както и приоритет на науката в САЩ, Китай, Русия, Индия, Япония.

Подробната програма на конференцията може да се намери на адрес: http://nbu.bg/cogs/eurocogsci2011/programme

Конференцията е едно от събитията в програмата на честванията на 20 годишнината на Нов български университет.

Centarat po kognitivna nauka na NBU otpuska stipendii za balgarski uchastnici – prepodavateli i studenti – koito stipendii pokrivat uchastieto vav vsichki sesii na konferencijata, bez da vi osigurjava hrana i materiali. Ako iskate da kandidatstvate za takava stipendija, molja popalnete zajavkata za uchastie v konferencijata:http://booldata.com/eurocogsci2011/registrationbg

A ako iskate da si platite palnata taksa i da badete palnopraven uchastnik vav vsichki nauchni i socialni sabitija po vreme na konferencijata, molja popalnete si registracija na adres: http://booldata.com/eurocogsci2011/registration3245243

Ako imate nuzhda ot dopalnitelna informacija, pishete na e-mail: eurocogsci2011@cogs.nbu.bg

Източник: доц.Б.Кокинов