Честита Коледа, Колеги !
Тези празнични дни провокират спонтанно у нас пъстра амалгама от преживявания. Докато подреждаме веселбата и трапезата ние съзнателно или не подреждаме и себе си. Спохожда ни чувството за време – Среща на спомени с мечти. Връщаме се назад и утъпкваме пътеката на преживявания през годинита и трасираме тази, която ни предстои. Така мимоходум, покрай веселбата, Азът в нас си върши една от най-важните работи – стилизира ни като завършена цялост, която върви през времето си така, че да знаем кои сме, а и хората край нас да знаят с кого си имат работа. Както бихме си го казали по нашенски – континуитет във времето.
По Коледа, ние не се гледаме втренчено със съдбата, а си играем с нея и тя ни намигва чрез късметчета.
По Коледа даряваме и получаваме подаръци. Как даряваме и какво даряваме ? Дали даряваме като социален обмен (дай за да получиш), дали като дълг и отговорност, дали като благородна щедрост, дали за да се окъпем в радостта на другия и тн? Дали даряваме ценни предмети или даряваме човешка близост, обич и любов? Как и какво даряваме ?
Скъпи колеги пожелавам по коледните празници да се случи така, че да заредите Смисъла си чрез човешка близост, обич и любов!
От името на УС на ДПРБ
Стою Недин