Председател: доц. д-р Ирина Тодорова

Здравен психолог, с опит и в психологията на развитието и наративната психология. Директор по научни изследвания на „Институт по коучинг / McLean Hospital и преподавател в Медицинското училище в Харвард. Член на Европейското общество за здравна психология (EHPS). Основател на „Изследователски център по здравна психология”, София. Редактор на „Здравна психология и поведенческа медицина” – официално списание на Европейското общество за здравна психология с издатели Taylor & Francis.
Преподавател в Североизточен университет в Бостън, катедра по Приложна психология, където е клиничен доцент и временен директор на магистърска програма по „Обществено здраве” и е свързана с „Центъра за изследвания на здравното равенство и социалната справедливост”.

Irina_Todorova@post.harvard.edu

Съпредседател: проф. дпсн Соня Карабельова

karabeluov@phls.uni-sofia.bg

Научен секретар – доц. д-р Анна Александрова-Караманова
О
рганизационен секретар: доц. д-р Албена Крумова

Кратка справка за Секция: Здравна и консултативн психология

На 05. 06. 2020 г. се проведе събрание за учредяване на СЕКЦИЯ ПО ЗДРАВНА И КОНСУЛТАТИВНА ПСИХОЛОГИЯ към Дружеството на психолозите в Република България.

Мотиви за създаване на секцията:

Здравното състояние на населението в България налага необходимостта от много усилия, насочени към промени в различни посоки, които да доведат до неговото подобряване. Ето само някои примери:

По данни, публикувани от СЗО и Европейската обсерватория на системите и политиките за здравеопазване, очакваната продължителност на живота при раждане в България е втората най-ниска в ЕС и почти 6 пъти по-ниска от средната за ЕС. Подобренията на продължителността на живота след 2000 г. не са толкова бързи, колкото в повечето други страни. Продължителността на живота при жените при раждане остава най-ниската в ЕС, въпреки че жените отбелязват по-голям ръст от мъжете. Въпреки намалението след 2000 г., смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания остават водеща причина за смърт както за жени, така и за мъже и са далеч над средните за ЕС. Ракът е втората водеща причина за смъртта, представляваща 19% от всички смъртни случаи сред мъжете и 14% от всички смъртни случаи сред жените. Смъртта от заболявания на храносмилателната система е причинила 5% от всички смъртни случаи при мъжете (2% при жените), а смъртните случаи от респираторни заболявания 4% при мъжете и 3% при жените.

Към това трябва да се добави и водещото място на страната ни сред европейските държави по отношение на честотата на тютюнопушенето сред подрастващите, според данни от проучване, приключило през 2020 година.

Тези данни, макар и неизчерпателни, показват, че е необходима сериозна работа за промяна на поведението, свързано със здравето в България.

Психология на здравето е една от „най-младите“, но вече утвърдена и интензивно развиваща се научно-изследователска и приложна област в психологията. Научната област поставя акцент върху психологическите, поведенческите, социално-икономическите и организационните корелати на здравното поведение. Психология на здравето цели да повиши качеството на живот и чувството за благополучие на хората с прилагането на програми за подобряване на здравето, превенция на болестите, оптимизиране на здравната грижа и система, като поддържа междудисциплинарни връзки с медицинските, хуманитарните, социалните и педагогическите научни области. В такъв аспект научната област е ориентирана към актуални обществено значими проблеми.

В Института за изследване на населението и човека към БАН, от 2005 г. насам, активно се разработват научно-изследователски и научно-приложни проекти в областта на психология на здравето, като един от най-важните е провеждането в България, на всеки 4 години, международно сравнително изследване на СЗО „Поведение и здраве при деца в училищна възраст – HBSC“ от екип на Института.

В бакалавърската програма по Психология към СУ „Св. Климент Охридски“ от две десетилетия студентите изучават въвеждаща дисциплина по тази проблематика, а от 2010 г. съществува и докторска програма, в която успешно защитили своите дисертации са повече от 10 докторанта. От 2015 г. успешно се развива и магистърска програма по Психология на здравето, в която се подготвят висококвалифицирани специалисти в областта.

От няколко години, в рамките на обучението по приложна психология във Факултета по обществено здраве на Медицински университет – Пловдив, студентите придобиват знания и по психология на здравето, а от 2019 година в Медицинския колеж на същия университет, психология на здравето се преподава и като самостоятелна дисциплина.

Голяма част от тези вече утвърдени специалисти са членове на Дружеството и се включват активно в научно-изследователската и консултантска работа в сферата на психология на здравето, като по този начин внасят своя принос за решаването на обществено важните проблеми, свързани с подобряването на здравето, превенцията на болестите и повишаването на качеството на живот. Съвместните усилия на специалистите в тази сфера могат да допринесат за участието им в по-големи проекти, които да са от полза както на индивидуално, групово и общностно равнище, така и за разширяване и задълбочаване на теоретичните подходи, изследователските методи, развитие и усъвършенстване на професионалната компетентност в тази област на психологията.

Значимо в тази връзка е призванието на Дружеството на психолозите да интегрира своите членове с цел организиране на цялостна научна, изследователска и практико-приложно дейност в областта на психологията. С учредяването на секцията по Здравна и консултативна психология тази интеграция ще стане реалност, тъй като професионалистите ще имат възможност да работят съвместно за иницииране и управление на научноизследователски и приложни проекти по значими проблеми, свързани със здравето на хората в българския социокултурен контекст.

Учредителите на Секцията по Здравна и консултативна психология притежават необходимия капацитет и са силно мотивирани за реализиране на поставените цели като по този начин ще допринесат за повишаване на авторитета на ДПРБ като партньор на институциите, които са ангажирани с научна, диагностично-експертна и консултативна дейност с цел прилагане на програми и практики за подобряване на здравето, превенция на болестите, оптимизиране на системите за здравна грижа и образование, повишаване на качеството на живота.

Секцията по Здравна и консултативна психология си поставя за цел последователно да обхване широк кръг дейности:

1) Изработване и прилагане на високи стандарти за научно-изследователска и практико-приложна дейност в областта. Тестване и конституиране функциите на секцията по Здравна и консултативна психология, предвидени в „Проектозакона за дейността на психолозите”.

2) Обмяна на опит и добри практики в сферата на обучението, теорията и практиката на Здравната и консултативната психология. Осигуряване на взаимопомощ при разрешаване на локални или по-мащабни проблеми.

3) Продължаващо обучение, подготовка, индивидуална и групова супервизия на млади психолози в условията на организации, институции, административни структури.

4) Консултиране на медицински екипи, екипи от социални работници, педагози и други специалисти по конкретни казуси, както и по разработване и реализиране на програми, свързани със здравно образование, промоция на здраве и превенция на болести, и повишаване на информираността на обществото относно различни заболявания, техните психо-социални последствия и рискови фактори, с цел информирани решения за здравето, промяна на нагласите и преодоляване на стигматизациите относно различни групи хора.

5) Партньорство на държавни институции и неправителствени организации по всички проблеми и предизвикателства, които начинът на живот поставя на дневен ред за намирането на адаптивни решения на индивидуално, групово и обществено равнище.

6) Участие при разработване и реализация на национални и международни научно-изследователски и практико-приложни проекти, развитие на всички области на научното направление по здравна и консултативна психология.

7) Да приобщава специалисти от областта, които в момента не са членове на Дружеството, като популяризира дейността си не само в психологическата общност, а и в по-широк кръгспециалисти в обществото.

8) Организиране на интензивен вътрешно-секционен живот, работа по конкретни теми и задачи, регулярни срещи и т. н.

Членове:

Проф. д.пс.н. Соня Карабельова
Проф. д-р Радка Масалджиева
Проф. д.пс.н. Румяна Пешева
Доц. д-р Анна Александрова-Караманова
Доц. д-р Албена Крумова
Доц. д-р Даниел Петров
Доц. д-р Ирина Тодорова
Доц. д-р Лидия Василева
Гл. ас. д-р Анета Атанасова

Гл. ас. д-р Весела Кръстева-Симеонова
Гл. ас. д-р Диана Христова
Д-р Бисерка Зарбова
Виктория Евлогиева
Галина Иванова
Ингрид Исинова
Константин Милчев
Петя Пандурова
Радина Стоянова
Тоска Ганева