Координационен екип:

Десислава Георгиева
gdesi@abv.bg

 Авиационен психолог, ЕААР AP 047/2007

Десислава Георгиева има над 20 г. опит в областта на оценката на професионално значими качества на персонал във високорискови системи, кризисен психолог ICISF MN: 45417, клиничен психолог ISCO 2634-6002, EMDR практик, преподавател по Човешки фактор; CRM инструктор, практикуващ фамилен терапевт ISCO 2634-6004 в системен подход с над 10 г. практика. Преминала 120 ч. обучение за треньори по оказване на психо-социална подкрепа след критични събития по проект на ЕС и EFPA SC on Disaster and Crisis Psychology. До момента има над 300 часа треннги в областта на психо-социалната подкрепа след критично събитие. Основател и председател на секцията по Кризисна интервенция на ДПБ.  Член на ДПБ BG-RP 0565, European Association For Aviation Psychology, International Critical Incident Stress Foundation Българска асоциация по авиационна медицина и психология, European Network for Traumatic Stress.

Елена Пенчева, н. с. I ст.
epentcheva@yahoo.com

Авиационен психолог, ЕААР AP 042/2005

Елена Пенчева има над 30 г. опит в областта на оценката на професионално значими качества на персонал във високорискови системи, кризисен и клиничен психолог ISCO2634-6002, EMDR практик, преподавател по Човешки фактор; CRM инструктор, практикуващ фамилен терапевт ISCO2634-6004в системен подход с над 10 г. практика. Преминала 120 ч. обучение за треньори по оказване на психо-социална подкрепа след критични събития по проект на ЕС и EFPA SC on Disaster and Crisis Psychology.Основател и председател на секцията по Кризисна интервенция на ДПБ. Член на ДПБ BG-RP 0470, European Association For Aviation Psychology, Българска асоциация по авиационна медицина и психология.

Христо Монов
hr_monov@abv.bg

Христо Монов с над 30 годишен опит в областта на психологията и спешната психологическа помощ и преподавател в Софийски университет. Специализирал е в Института по психология към Руската академия на педагогическите науки. Основател и председател на секцията по Кризисна интервенция на ДПРБ. Член на Българската асоциация по приложна психология, Световната асоциация по фамилна терапия, Представител за България в Постояният комитет по психология на кризите и бедствията към Европейската федерация на психологическите асоциации в периода 2007-2011 г.

Корона вирусът поразява не само нашето тяло. Не по-малко страшно е, че той заплашва да увреди и нашата психика… И докато лекарите работят денонощно, за да открият оръжието, с което да спечелят битката за нашия живот, то на полето на психиката сражението е в собствените ни ръце. От нас зависи дали ще излезем от тази битка като сган варвари или ще запазим достойнството си на човеци.

 СЕКЦИЯ ПО КРИЗИСНА ИНТЕРВЕНЦИЯ КЪМ ДПРБ

Когато са заедно хората и общностите са издръжливи, вярват в позитивния изход,  креативни са и имат способността да се справят успешно с кризите. В условията на глобална заплаха, ефективното преодоляване на надвисналата опасност се основава на личната отговорност,  сътрудничеството, взаимната подкрепа и солидарността!

Във връзка с COVID-19 „Секцията по кризисна интервенция” към Дружеството на психолозите в Република България се обръща към българските съграждани:

„Всеки, който има нужда от психологическа помощ или съвет, може да се обърне към групата за психо-социална подкрепа – Crisis Suport Team LZ на телефоните по-долу или да пише на e-mail ihuman_factor@abv.bg.

Нека заедно съхраним живота и човечността си!

On line 24/7 координатор: Петя Баланова – 0886 101 631       

Сътрудници:

  1. Десислава Георгиева – 0889357960
  2. Елена Пенчева – 0886440981
  3. Анна Жукивская – 0889759301
  4. Антоанета Атанасова – 0887226924
  5. Владимир Владимиров – 0893314307
  6. Христо Монов – 0887628909
  7. Станислав Зашев – 0886849809

КОНСУЛТАНТИТЕ СПОДЕЛЯТ: ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ, НУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПОМОЩ

Повишена тревожност.
Паническа атака.
Конфликтни ситуации в семейството.
Страх за собственото здраве, здравето на близките и децата.
Страх от социална изолация.
Финансови проблеми.
Страх от несправяне/безпомощност.
Изостряне на психични заболявания.
Страх от разпространение на зараза.
Тревожност при учители.
Умора.
Засилена употреба на медикаменти и алкохол.
Страх от полудяване.

Crisis Support Team LZ

НАЦИОНАЛЕН ЕКИП ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПОДКРЕПА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗИ – СМПБ „4-ти Април“

Скъпи съграждани,

можете да се свържете с всеки един от ПСИХОЛОЗИТЕ в този списък

https://forms.gle/zgxvM4CL8N7xj4n78

в посочения от него времеви интервал (поради това, че всеки един е ангажиран и с други дейности и ангажименти, свързани с хора или семейството).
Можете да потърсите и получите ПСИХОЛОГИЧЕСКА консултация и ПОДКРЕПА безвъзмездно!!!

За ваше улеснение сме направили разделение в няколко групи, но можете да потърсите всекиго, независимо от това, в коя група попада.
Имайте предвид, че колегите няма да могат да отделят повече от 30 мин за човек, затова призоваваме към разбиране!!!
Списъкът ще се актуализира в реално време и ще бъде валиден до края на извънредното положение.
След това ще обявим друга организация на работа!!!
crisis.smpb.4April@gmail.com – за връзка по организационни въпроси!!!

По-здрави!

СМПБ „4-ти Април“
.
P. S. Набирането на доброволци за онлайн консултиране временно е преустановено и ще продължи, когато обстоятелствата го наложат отново. Благодарим на всички вас, които отворихте сърцата си за другите!
.

КОНСУЛТАНТИТЕ СПОДЕЛЯТ: ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ, НУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПОМОЩ

Страх и тревожност за настоящето и бъдещето, обреченост.
Непоносимост към социалната изолация, „затвора”, самотата.
Емоционални трудности, внезапни пристъпи на меланхолия, изблици на плач.
Остър стрес, депресия, паническа атака.
Негативни представи за себе си, безпомощност, ненужност, малоценност.
Дезорганизация, поради претоварване или бездействие.
Партньорски конфликти, с деца и пр.

ПОСТОЯНЕН КОНТАКТ СЪС СЛУЖИТЕЛИТЕ НА МВР И ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ – ИНСТИТУТ ПО ПСИХОЛОГИЯ НА МВР

Уважаеми колеги,

Актуалната ситуация, в която социалната дистанция е най-важното условие за забавяне разпространението на вируса, поставя пречки пред  директното общуване „лице в лице“, на което  основно разчита професията на психолога.

Това обстоятелство ни предизвиква да се адаптираме, като потърсим и предложим алтернативни начини за свързване и контакт помежду ни. Затова обявяваме телефони за връзка с нас – психолозите от ИП-МВР, ресорни за различните структури на МВР (вижте по-долу).
Създадохме и развиваме фейсбук –група „Институт по психология – МВР“, където ще предоставяме материали, насочени към психологическото разбиране на това, което преживяваме в този контекст и някои идеи за справяне.

Вижте линка: https://www.facebook.com/groups/213943819662875/

Добре дошли сте да се обръщате към ВСЕКИ ЕДИН КОЛЕГА ОТ СПИСЪКА – както вие, така и всеки от вашите близки. Оставаме заедно!

Телефони за психологична подкрепа на служители и членове на техните семейства:

 Име Телефон Структура, която е осигурявал до момента
 Габриела Тодорова Шопова 0898757938 03 РУ – СДВР, 09 РУ – СДВР
 Марияна Костадинова Зарова-  Хан 0898751572 02 РУ – СДВР, 03 РУ – СДВР, 09 РУ – СДВР
 Диана Димитрова  Хаджипасева 0889 919234 01 РУ – СДВР, 05 РУ – СДВР
 Даниела Стоянова Кузманова 0887 760719 06 РУ – СДВР, НЦ-112-РЦ-София
 Димитър Йорданов  Семерджиев 0888 272791 01 РУ – СДВР, 02 РУ – СДВР, 05 РУ – СДВР
 Никола Пенчев Стефанов 0895 708100 07 РУ – СДВР, 08 РУ – СДВР, АМВР
 Силвия Чавдарова Стоянова 0887 903129 07 РУ – СДВР, 08 РУ – СДВР, АМВР
 Светослава Атанасова Тилева-Симеонова 0884 885822,

.

 Александър Александров 0898 7579 33 ГДПБЗН
 Венцислава Велинова 0898 66 5615 ГДПБЗН
 Гергана Божилова 0887 7697014 Д“Жандармерия“
 Саша Йорданова 0888 908 088 Д“Жандармерия“
 Елена Георгиева 0888 788961 ГДГП
 Мария Червенкова 0898 714066 ДКИС
 Мария Кънчева 0898 723962 СДНВЧ-София
 Найден Иванов 0882 416486 СДНВЧ-София
 Валентина Николова-Иванова 088883 4558 ГДГП
 Радина Табакова 0887 270550 ГДГП
 Людмила Маламова 0878 722307 ГДГП

КОНСУЛТАНТИТЕ СПОДЕЛЯТ: ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ, НУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПОМОЩ

И най-важното в създалата се ситуация –  докато изпълняваме задълженията си и помагаме на другите –  да не забравяме да се погрижим и за себе си. Ето как….

Прикачени документи:

Антистресова релаксация   (docx – 14,00KB) – 18 мар 2020 14:37
Визуализация Сутрешна благодарност   (docx – 14,00KB) – 18 мар 2020 14:37
мобилни приложения в помощ на справянето със стреса   (docx – 13,00KB) – 18 мар 2020 14:38
Прогресивна мускулна релаксация   (docx – 17,00KB) – 18 мар 2020 14:38
Създаване на сигурно място   (doc – 25,00KB) – 18 мар 2020 14:39
Упражнения за дишане   (docx – 16,00KB) – 18 мар 2020 14:39

ПРАКТИКУВАНЕ НА ПСИХОТЕРАПИЯ В ИЗВЪНРЕДНА СИТУАЦИЯ – 
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО ПСИХОТЕРАПИЯ

http://www.psychotherapy-bg.org/

Страницата е създадена за професионална подкрепа на психотерапевтите, пациентите/клиентите им, специалистите на първа линия в борбата с коронавируса и общността ни в периода на извънредното положение в страната. Надяваме се да се отзовете на поканата ни за повече споделеност и общи начинания за сметка на професионалната и човешка изолация, която ни застрашава в този момент.

БАП стартира няколко инициативи, с които да подпомогне общността и работата на колегията. Вярваме, че ще ни помогнат да мислим, работим и разбираме по-добре кризата, в която се намираме.

ОСТАВАМЕ ВЪВ ВРЪЗКА

БЕЗВЪЗМЕЗДНО ОНЛАЙН ИЛИ ДИСТАНЦИОННО КОНСУЛТИРАНЕ ЗА ПЕРИОДА НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ И ВРЪЗКИ КЪМ САЙТОВЕ

ПРОФЕСИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ И COVID-19

МОБИЛНА ГРУПА – доброволци, с готовност за посещение на място с цел оказване на помощ за осигуряването на необходими за ежедневието продукти за хора от рисковите групи. Координатор: Ангел Томов

ДЕЦАТА И COVID-19

COVID-19 или новият коронавирус се разпространява във всички страни. Той причинява заболяване на дихателната система. Проявява се с лека или по-тежка симптоматика. Нор-мално е да се тревожат хората от всички възрасти.

  • Важно е да останем спокойни;
  • Важно е да бъдем надеждно информирани;
  • Важно е да следваме препоръките и предписанията на експертите;
  • Родителите изпращат децата на училище, за да овладяват науки;
  • Важно е тогава да се доверим именно на научните общности (експерти, професори, доказани медицински професионалисти, здравни служби и други правителствени звена) за получаване на надеждна и достоверна информацията.

Децата се нуждаят от нашето спокойно и устойчиво присъствие.

Нека усетят силната емоционална връзка в семейството и топлината на дома. Предвид забързаното им ежедневие, те наистина имат истинска нужда от това.

Погрижете се за тях. Изслушайте притесненията им. Бъдете деликатни. Проверете какво са чули или какво знаят за вируса към този момент. Знайте, че децата се различават в нуждата си от информация, както и от способността си да я разберат. Дозирайте внимателно новините.

За малките деца (1-3 години) основен момент за преодоляването на стреса е наличието на безопасно обкръжение. Детето трябва да почувства, че е на сигурно място и да получи повече внимание. До него винаги трябва да има възрастен, на когото има доверие. Познанието му е твърде ограничено, за да разбере същността и подробностите на проблема. Гушкането, нежната прегръдка, целувката и погалването, говорът с мек и топъл глас, утешителните думи, придружени от обграждане с любимите играчки, игрите – “заедно” са достатъчни, за да бъде спокойно.

При децата от предучилищната възраст (3-6/7 години) познанието нараства, но все още е недостатъчно. Неразбирането е в основата на повишеното безпокойство и често пъти е причина за регрес в поведението. Децата са във възраст, в която изцяло копират поведението на значимите за тях хора. Паниката и свръхтревожността на възрастните може да се предаде на тях и да предизвика хаос. Дайте отговор на въпросите им кратко и пестеливо, но останете на разположение за нови, и нови такива.

Например при зададени въпроси:

Какво е COVID-19? кажете: “Това е нов вирус, който разболява хората. Когато се гледа под микроскоп прилича на корона с остри връхчета”.

Въпрос: Какво става, когато се разболеем?

Отговор: “Децата имат много леки симптоми като настинка, но трябва да са внимателни

  • да правят, това което докторът и учителят им казва: да се мият често ръцете, да не се слагат в устата, да не се бърка в носа, да не се трият очите, да не се киха или кашля в лицето на някого”. Ела да ти покажа”.

Опитайте се да отвлечете вниманието на детето чрез добре структурирани дейности, извършени заедно, и ги повтаряйте колкото е необходимо, докато се превърнат в добре автоматизиран навик.

Въпрос: Може ли да се разболее някой от нас?

Отговор: Да. COVID-19 се разпространява чрез кихане, кашлица и близък контакт с болен човек.

Въпрос: Ами моите родители, баби и дядовци?

Отговор: “Както и при други заболявания някои хора са по-болнави от други, възрастните хора, които вече имат здравословни проблеми, може да имат по-сериозни симптоми, но лекарите правят всичко, за да осигурят възможно най-добрата грижа.”

Въпрос: Има ли COVID-19 в нашия град?

Отговор: “Да. Има болни, но в сравнение със случаите по света, хората тук не са толкова много. Лекарите, учените и управляващите правят всичко възможно вирусът да не се разпространява.

За някои деца, които се интересуват от количеството заболели може да се онагледи чрез макет от кубчета.

Въпрос: Тебе страх ли те е?

Отговор: “Да, защото е нещо ново, което не познавам, но много хора работят, за да ни предпазят. Винаги може да питаш някой от нас, за да ти разкаже повече”.

Възрастта позволява децата да имат основни познания за видовете опасности и за основните мерки срещу тях. След серията от въпроси завършете закачливо, предложете да поиграете на нещо. Рисувайте, оцветявайте, лепете, конструирайте къщи и блокове, влизайте в роли от любими сериали, пейте, танцувайте, разглеждайте книжки и снимки.

Приемливият режим, включващ регулярност в храненене, бодърстване и сън, осигурената динамика в ежедневието, внимателното, толерантно отношение към детето, намаляват отрицателните последици от чутото или преживяното.

За децата от началната училищна възраст – важи всичко казано дотук. Липсата или недостатъчната информация може да засили паниката и тревожността им. Затова говорете за вируса и пораженията от него. Влизайте в подробности само, ако ви питат. Не ги оставяйте да мълчат и да потискат чувствата си. Говорете. Споделяйте. Обяснявайте. Вдъхвайте кураж и смелост. Покажете, че обществото взема мерки. Дайте конкретни примери. Ангажирайте детето, редувайте игри и филми за забавление, четене, писане на някое домашно, помощ у дома.

Децата в средна и горна училищна възраст реагират отчасти на това, което виждат от възрастните около тях. Спокойните и уверени родители могат да осигурят най-добрата подкрепа. В зависимост от своята личност, характер и опит всеки ученик дава различен отговор на бедствието. Специфичното за тях е, че имат нужда да бъдат добре информирани.

Тийнейджърите като група са склонни особено интензивно да преживяват своите емоции. Част от тях се страхуват, че засилените им реакции, могат да означават някакво разстройство. Те се притесняват от факта, че се притесняват. Важно е да ги уверим, че тревожността е полезна, очаквана и нормална: “спокойно това е точната реакция на новините за коронавируса”.

Добре е да проверим дали те не подценяват или надценяват заплахата и дали са способни да се защитят. Не бива да се забравя склонността им към опозиционно, провокативно поведение, което би могло да е рисково за тях самите и околните (например да се целуват и прегръщат демонстративно, стихийно, въпреки чутото). Това изисква тактично и последователно, но не императивно, припомняне и преповтаряне на предписанията и мерките за безопасност.

Когато бъдат включени в общите цели, целите на семейството или значима за тях група усещането им за полезност, намалява паниката и тревожността. Затова графикът им с дейности трябва да бъде запълнен. Моментът дава възможност да се върнат към книгите като “четене за удоволствие на художествена литература” извън подготовката за курсове и уроци; приемливо довършване на домашни и създаване на проекти, предвид че високият стрес води до регрес в поведението, лоша концентрация на вниманието и намалена работоспособност като цяло.

Организирането на видео чатове, виртуални срещи с приятелите и киновечери у дома със семейството са полезни. Редуването им с неотложни задачи като тестове за НВО или подготовка за училище, осигуряват запълнено ежедневие, което измества необходимостта от продължителен престой пред екрана и новините. Не всички факти и подробности от медиите са полезни за децата. Противоречивата информация изостря тревожността.

 

За Вас:

  • Не се страхувайте да говорите за COVID-19;
  • Открито споделяйте чувствата и притесненията си;
  • Учени, експерти, лекарите и цели институции работят усилено, за да ни предпазят;
  • Не стойте по цял ден пред телевизора и в социалните мрежи;
  • Почивайте си от новините;
  • Хранете се здравословно, правете упражнения у дома, осигурете си достатъчно сън;
  • Бъдете полезни и работете от вкъщи или на дистанция в офисната среда;
  • Направете си график;
  • Общувайте с ваши близки и приятели по телефон, чат, видеоканал;
  • Слушайте музика;
  • Покажете състрадание и съпричастност;
  • Пазете се. Бъдете устойчиви и спокойни, пример за вашите деца.

При необходимост от професионална помощ, позвънете, потърсете психолог.

Изслушване и съдействие може да получите от кризисните психолози на

Crisis Support Team LZ

Йорданка Енева, психолoг: 0887 419 312

РЕАКЦИИ НА СТРЕС И СПРАВЯНЕ:

ПРИ ДЕЦА В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ 

РЕАКЦИИ

  • Страх да останат сами.
  • Проблеми със съня, кошмари.
  • Затруднения в речта.
  • Регресивно поведение – смучене на пръст, изпускане по малка/голяма нужда.
  • Общо неразположение и болки в стомаха.
  • Промяна в апетита
  • Повишена чувствителност, избухвания, плач, мрънкане, безпокойство, вкопчване в родителите, следене и отразяване на тяхното поведение

СПРАВЯНЕ

  • Бъдете търпеливи и приемащи.
  • Говорете спокойно и ги прегръщайте.
  • Насърчете справянето чрез окуражаване, настолни и интерактивни игри, разказване на истории, четене на приказки, гледане на подходящи по тематика детски филми.
  • За кратко време може да промените режима на съня на децата, така, че да бъдат по-дълго време с вас или да спят при вас.
  • Помислете за успокояващи ритуали преди лягане – чаша топло мляко, по-топъл душ, слушане на подходяща музика.
  • Стремете се да спазвате ежедневните семейни дейности
  • Избягвайте излагането на децата на тревожни новини.

ПРИ ДЕЦА НА ВЪЗРАСТ 6 – 12 г. 

РЕАКЦИИ

  • Прилепване/вкопчване към родителите.
  • Проблеми със съня, кошмари.
  • Загуба/повишен апетит.
  • Раздразнителност, хленчене, агресивно поведение.
  • Нарушаване на съня/апетита.
  • Физически симптоми – главоболие, стомашни болки.
  • Затваряне в собствения свят и загуба на интерес към връстници.
  • Конкуренция за вниманието на родителите.
  • Незаинтересованост към задължения у дома и бързо забравяне на нова информация, уроци.

СПРАВЯНЕ

  • Бъдете търпеливи, приемащи, показвайте модели за контрол над ситуацията – хигиена, информираност.
  • Насърчете справянето чрез задаване на въпроси, споделяне,  използване на социалните мрежи за връзка с връстници, приятели, учители. Поддържане на контакт от разстояние с баби, дядовци, възрастни членове на семейството.
  • Физически упражнения и активности, съобразени с условията.
  • Образованост чрез четене, исторически и документални филми, платформи на Просвета, Уча се, приложения за учене на чужди езици.
  • Следете за хигиената на съня.
  • Активно участие в домакински задължения, полезни.
  • Подпомагане на братя и сестри и планиране на стратегии за подобряване на здравното поведение.
  • Обсъдете и адресирайте стигмата, предразсъдъците и потенциалните несправедливости, възникващи по време на епидемията.
  • Ограничете негативната информация, насърчаване на достоверна информираност.

ПРИ ДЕЦА НА ВЪЗРАСТ 13 – 18 г.

РЕАКЦИИ

  • Прибързани, необмислени, рискови действия.
  • Главоболие, стомашни болки.
  • Възбуда или липса на енергия, апатия.
  • Пренебрегване на предпазните мерки по отношение на спазването на лична хигиена.
  • Срещи с връстници, големи компании, прегръдки, целувки.
  • Изолиране от връстници и любими хора.
  • Притеснения и чувствителност относно заклеймяването на болните и заразоносителите, и несправедливостите.
  • Избягване/липса на интерес към училището.
  • Склонност към употреба на субстанции, цигари, алкохол.

СПРАВЯНЕ

  • Бъдете търпеливи, приемащи, показвайте модели за установяване на контрол над ситуацията – хигиена, информираност, ограничаване на контактите.
  • Дискусия, споделяне на мнение, идеи, решения относно ситуацията.
  • Поддържане на контакт с връстници, приятели, учители. Съвместни игри през социалните мрежи.
  • Правете физически упражнения и активности, съобразени с условията.
  • Сега е времето което да посветите на образованост на децата си – исторически и документални филми, платформи на Просвета, Уча се, приложения за учене на чужди езици.
  • Следете за хигиената на съня.
  • Установете ясно разпределение на домакински задължения, учебна ангажираност и с какво могат децата да бъдат полезни.
  • Разговаряйте за добри практики за принос към обществото.
  • Избягвайте негативните коментари и тревожните събития.

 МИСИЯТА НА ПСИХОЛОЗИТЕ В СЪЗДАЛАТА СЕ ОБСТАНОВКА – Инструкции EFPA

Като психолози ние виждаме първия си приоритет в използването на психологическите си познания, за да помогнем за правилната комуникация за вируса, за да избегнем ненужното безпокойство и да подкрепим хората, засегнати от вируса. Ето защо по-долу са дадени няколко полезни съвета как да разгледаме комуникацията за вируса и съвети в Психологическата първа помощ.

  1. Реагирайте на местната ситуация: Тъй като ситуацията е много различна в различните страни, моля, приспособете се към конкретната ситуация на вашата страна. Затова насърчаваме асоциациите на членовете да се свързват с техните местни здравни власти и да подкрепят официалната им оценка и насоки.
  2. Опрете се на фактите: помогнете на хората да се уверят, че получават правилните факти. Правителствата предоставят обективна информация за вируса във вашата страна чрез уебсайтове, на които можете да се обърнете. Европейският център за профилактика на заболяванията (ECDP) и контрол има специален уебсайт за коронавируса, който редовно актуализира: Covid 19
  3. Общувайте с децата: обсъдете новините за коронавируса с честна и подходяща за възрастта им информация. Родителите също могат да помогнат за намаляване на дистреса, като насочат децата към реда и режима. Не забравяйте, че децата ще наблюдават поведението и емоциите на родителите за сигнали как да управляват собствените си чувства и реакции.
  4. Поддържайте (безопасно) връзка: Поддържането на социални мрежи може да насърчи усещането за нормалност и да предостави ценни отдушници за споделяне на чувства и облекчаване на стреса. Насърчете хората да споделят полезна информация на правителствените уебсайтове с приятели и семейство. В случай на карантина хората все още могат да поддържат контакт от разстояние.
  5. Справяне с карантината: проф. Атл Дирегров, бивш член на НС по психологията на кризата, травмите и бедствията, написа текст, който предоставя много полезна информация за подкрепа на хората, които трябва да се справят с карантинната ситуация. Вижте по-надолу интересен преглед за психологическото въздействие на карантината и как да го намали.
  6. Подкрепете хората да търсят допълнителна помощ: Хората, които изпитват непреодолима нервност, трайна тъга или други продължителни реакции, които се отразяват неблагоприятно върху работата им или междуличностните отношения, трябва да се консултират с обучен и опитен специалист по психично здраве.
  7. Насърчаване на безопасността: хората могат да повишат безопасността, като следват насоки за лична защита, мерки за опазване на околната среда, противодействие на социалното дистанциране и свързани с пътуването мерки, както е обяснено от ECDP: Насоки за нефармацевтичните контрамерки

Повечето от тези насоки са променени от местните здравни власти. Отново бихме ви насърчили да се свържете с тях и да използвате тези указания в подкрепа на широката популация.

УКАЗАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ОНЛАЙН КОНСУЛТАЦИИ – Инструкции EFPA

Указания за предоставяне на онлайн консултации като съпътстваща дейност в период на социално дистанциране при карантина:

Онлайн консултациите, по-специално чрез видео чат, предоставят възможна онлайн алтернатива за осигуряване на психологическа грижа и терапия. Повечето психолози все още предпочитат контакт лице в лице със своите клиенти или пациенти, които търсят помощ или подкрепа.

Въпреки това, за да защитите не само собственото си здраве, но и здравето на тези, които търсят вашата помощ и обществото като цяло, трябва да се проучат възможно най-много алтернативи. Изследванията показват, че ефективността на такива телеконсултации е малко по-малко оптимална, но въпреки това често успяват да получат сходни ефекти като обикновените грижи.

На уебсайта на EFPA са разгледани някои основни моменти, които бихме искали да подчертаем за краткосрочното им прилагане.

Насоки за етични и ефективни практики вече съществуват от доста време:

Обсъдете възможността с вашия клиент (за предпочитане по телефона), като обясните обосновката и наблегнете на важността за сега да разчитате на онлайн консултации. В идеалния случай, правете това само с клиенти или пациенти, с които вече сте се срещнали лице в лице, така че да знаете как да се намесите оптимално и в реалния свят, в случай на някакви спешни ситуации, например рискове за самонараняване или самоубийство.

  1. Уверете се, че и вие, и вашият клиент сте в усамотение и не можете да бъдете обезпокоявани.
  2. Осигурете достатъчно време за отстраняване на неизправности в техниката.
  3. Разчитайте на професионални инструменти за видеоконференции, пригодени за телеконсултация.
  4. Не използвайте публичен компютър, излизайте от програмата след сесия и поддържайте операционната система и/или приложенията осъвременени.
  5. В случай че забележите нарушение на сигурността на компютъра си, информирайте пациентите си, информирайте полицията и потърсете помощ от специалист по сигурността на информационните технологии.

За допълнителна информация или контакт с нашите групи ще създадем работна група „COVID-19 – въпроси и отговори“ (COVID-19 – questions and answers), където можете да зададете въпроса си. Всички членове и групи на EFPA ще имат достъп до групата и ще могат да задават въпроси, да започнат дискусия и да получат отговор от един от нашите експерти, но ние ви молим да бъдете търпеливи, повечето от колегите работят сега от вкъщи и са справяне с логистични и организационни въпроси (инсталирането на електронно обучение, университетите и училищата са затворени, в някои страни всички ресторанти, нехранителни магазини, заведения са (частично) затворени, децата са във ваканция у дома, …. и т.н.)

От името на Изпълнителния съвет на EFPA

С най-добри пожелания,
Кристоф Щайнбах

Председател на EFPA

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С КАРАНТИНАТА / ИЗОЛАЦИЯТА – Инструкции EFPA

Все повече хора са длъжни да останат в домашна карантина или в изолация с възможна или доказана коронарна инфекция. Мнозина са загрижени дали са заразили други или са се заразили сами. Проучванията върху психологическите последици от такива карантини показват значителни негативни последици под формата на страх, гняв, натрапчиви мисли и др. Факторите на стреса в тази ситуация включват скука, неадекватна информация, проблеми с достъпа до стоки за бита, финансови загуби и стигма. Ето няколко съвета как да се справим с психологическия стрес от изолацията:

Как най-добре да живеем с карантина? 

Не забравяйте, че карантината е  вашата услуга към обществото!

Карантината помага на другите. Помагате да намалите възможността други да се разболеят. Показвате колективна социална отговорност чрез вашите алтруистични действия. Ако мислите по този начин, ще бъдете по-способни да запазите самоуважението и да предотвратите стигмата. Когато карантинният период приключи, другите хора трябва да имат това предвид и да не се държат далеч от онези от вас, които са изпълнявали това задължение.

Останете активни, установете рутинни процедури

Дейностите, редът и режимът придават на деня форма и предсказуемост и преодоляват безпомощността. В несигурна ситуация те осигуряват стабилност и сигурност. Физическите упражнения, личната хигиена, храненето в редовно време и други редовни дейности допринасят за реда и структурата в нова и неясна ситуация. 

Социалният контакт е важна форма на активност

Социалните медии ви позволяват да говорите и да виждате други чрез Facebook, Skype и други социални медии. Този социален контакт става особено важен по време на карантина. „Поддържайте връзка“! Уверете се, че това е фиксирана точка в дневния ви график. 

Поемете контрола върху тревожните мисли

Нормално е да имате тревожни мисли за състоянието на инфекцията. Ако подобни мисли заемат много място, можете да опитате да ги контролирате по-добре. Разсейването сваля вълнението. Гледайте филми или сериали на таблети или телевизори, играйте видео игри, решавайте кръстословици, судоко и т.н. или използвайте Facetime / Skype, за да говорите с други, без да оставяте коронавирусът да е основната тема.

Можете също да отложите притеснението си. Освободете място за зададено време (10-20 минути), където можете да се притеснявате колкото искате. Когато се появят притеснения извън това време, можете да си кажете: „Това е нещо, за което трябва да се замисля в моето време на тревога, не сега.” Ако това се повтаря достатъчно често, този мисловен процес става автоматичен. Не планирайте времето за притеснение късно през нощта. Ако се появят притеснения, не се дразнете на себе си, просто повторете, че ще мислите за тях в тревожното си време.

Няколко актуализации на новините на ден са достатъчни

От онези, които преживяват трагедия, знаем, че прекарването на твърде много време в гледане или четене на новини след това им влияе негативно. Ако се предпазите от непрекъснато проверяване на медиите за новини за вируса, ще е по-лесно да останете спокойни. Достатъчна е регулярна ежедневна актуализация от надежден източник.

КАКВО ПСИХОЛОГИЯТА МОЖЕ ДА ОТСЪДИ ЗА „ДОБРАТА” И „ЛОШАТА” ЧОВЕШКА ПРИРОДА

Едно прозорливо наблюдение на Густав Льобон върху човешката психика открива две равнища на мислене у хората:

Едното е първично, примитивно, наследствено дадено на човека, пречупващо отразяваната действителност през вродените ни инстинкти.

Другото е надстроечно, придобито в процеса на индивидуалната социализация на личността, цивилизовано мислене;

Първото обуславя всеобщото за всички инстинктивно поведение, сляпо следващо вродени механизми.

Второто е резултат на усвоените от индивида културни модели на поведение, различни за отделните хора, според индивидуалната среда на тяхното съзряване.

Второто ниво ни обслужва перфектно в стандартните ситуации на обществения живот, защото е проверен опит за справяне и оцеляване в дадена среда. То обаче престава да ни служи в критични ситуации, в които няма предварително усвоени модели за справяне.

Тогава индивидът търси да открие тези модели у другите, както са му били подавани в детството, губи своята автономия и индивидуалност, става подражателен, връща се към ранните форми на обучение в началото на живота си – подражанието, внушението, заразяването.

Индивидуалността в надстроечното се губи, защото там разликите между отделните индивиди са големи, поради различната им социализация и се неутрализират. Хората се изравняват, стават идентични на примитивно ниво.

В това състояние, търсещите решение за поведението си в критични ситуации хора, са готови да следват първият мярнал се модел. А той по правило се демонстрира от най-неуравновесените и лабилни индивиди, от най-„първосигналните”, изгубили самообладание и действащи хаотично. По правило тези модели са инстинктивни, егоистични, агресивни, доминирани от инстинкта за самосъхранение – лошата човешка природа.

Обществото от такива хора е сган, тълпа.

Но нека не бързаме да укоряваме „лошата човешка природа”. Има и героични тълпи…  Доведени до инстинктивното в поведението си, хората следват, със същата невменяемост, достойните образци на своите лидери, когато те са изпреварили моделите на неуравновесените и слабохарактерните. В такива моменти подражанието превъзмогва дори инстинкта за самосъхранение, достига до саможертва. Примерите от историята са много: комунарите по време на Парижката комуна; Кочо Честименски и перущенските въстаници; знайните и незнайните имена на герои.

Ражда се тържеството на колективния дух, тъждеството с другите, саможертвата.

Наличието на компетентни, подготвени хора в кризисните ситуации, които първи да демонстрират правилното поведение увлича неподготвените в същата степен. Функциите на Кризисните щабове, медиците, грамотността на медиите имат това предназначение – да изпреварят паникьорите.

Що се отнася до подготовката на обикновените хора, то тя трябва да предхожда събитията. Както казват алпинистите, покорители на осемхилядници, някои решения трябва да се взимат на пет хиляди метра в базовия лагер, защото на осем хиляди мисленето е увредено от кислородната недостатъчност. Но нека приемем, че и сега не е късно – както се казва – „ по-добре късно, отколкото никога” – и да започнем да правим правилните неща по правилния начин.

Проф. С. Джонев

КАК СЕ ОТРАЗЯВА СТРЕСЪТ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА?

Пандемията (епидемия в световен мащаб) от COVID 19 е необичайно събитие, което предизвиква нормални реакции  у всеки от нас.

Нормално е да сме загрижени за собственото и това на близките си оцеляване.

Нормално е да се чувстваме тъжни, стресирани, объркани, уплашени, гневни или ядосани. Нормално е да се опитваме да намалим тревожността си чрез отричане и подценяване на ситуацията.

Нормално е да се фокусираме върху задоволяване на базисните потребности за оцеляване от храна, вода и безопасно място.

Нормално е да бъдем загрижени за собственото си здраве и това на близките и приятелите си.

Добрата новина е, че масово хората не изпадат в паника, а реагират на проблема чрез мобилизация – нормалният отговор, заложен ни от природата с помощта на който, може да оцелеем.

Мобилизацията включва активация на наличните ресурси и създава чувството за контрол върху ситуацията.

_

КАК ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СТРЕСА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА?

Част от  мобилизацията се изразява в презапасяването с продукти. Но, бъдете отговорни към себе си и другите  при свръхпотреблението на медикаменти, храна и вода. В дългосрочен план това би довело до повече финансови загуби и нездравословна повишена консумация на храна, ограничаване на наличните ресурси на другите.

Един от най-широко разпространените и достъпни антидепресанти намаляващи тревожността субстанции е алкохолът. Лесен избор е защото ефекта му е свързан с отдалечаване и минимализиране ефекта на проблема чрез снижена критичността  и еуфоричност. Бъдете внимателни и разумни в употребата му. Повишената употреба има негативен ефект, като повишава тревожността, води до обезводняване, намалява защитните сили на организма, може да породи зависимост и обостря хроничните заболявания!

Ограничете употребата на енергизиращи напитки – кафе, зелен чай, кофеин съдържащи безакохолни и енергийни напитки. Те повишават тревожността и поставят организма в ненужен физиологичен стрес.

Бъдете внимателни и търсете надеждна, проверена и научно доказана  информация!

Доверявайте се на препоръките и фактите на кризисния щаб и световната здравна организация!

Разговорите с хора, на които имате доверие, могат да помогнат. Избягвайки  физически контакт, с помощта на социалните медии е възможно и ви насърчаваме да поддържате връзка със семейството, близките,  приятелите! Един от най-мощните начини за противодействие на стреса при критично събитие е свързаността и съпричастността с другите.

В световния ден на съня – 14.03. ви приканваме – обърнете внимание на качеството на съня си . Имайте в предвид, че лишаването или влошения сън води до нови порции стрес за организма. Доказано по време на сън организма регенерира клетките и повишава капацитета на имунната система.

В следващите дни очаквайте още препоръки за справяне.

Секция по „Кризисна интервенция” към Дружество на психолозите в България, Crisis support team LZ, 0889357960, 0886440981, 0887628909,  e-mail ihuman_factor@abv.bg.

Не забравяйте за възможността да се обърнете лично към нас за подкрепа!

Пълен текст на изявлението на „Секцията по кризисна интервенция” към ДПРБ по повод COVID-19

Уважаеми  Сънародници, Колеги,

Изправени сме пред безпрецедентното предизвикателство на пандемия от COVID-19, която променя обичайния ни начин на живот и влошава благополучието ни. Неизвестността относно етиологията на заразата, начините на разпространение и прогностичност на епидемиологичната обстановка ни прави несигурни и подвластни на крайности от пълно отричане и неглижиране на опасността до страх и склонност към панически действия. Желанието ни да намалим тревожността си, която е адекватна на случващото се,  насърчава проявите на опозиционно и рисково поведение, и води до неглижиране на прилагането на превантивните предпазни мерки. Инфекциозните заболявания, свързаната с тях стигма и проявите на паника могат да разделят хората, да фрагментират общностите и да влошат здравата социална динамика. Това възпрепятства ефективното реагиране на предизвикателството на COVID19. Когато обаче всички са застрашени, солидарността, желанието за подкрепа и усещането за съвместност стават доминиращи.

Към настоящия момент няма яснота относно продължителността и резултати от спонтанни самовъзстановяването и лечението на COVID-19. Със сигурност обаче има мерки, прилагането на които могат да възвърнат усещането ни за контрол върху ситуацията и намалят напрежението.

Световната здравна организация акцентира на първо място върху прилагането на  нефармакологичните мерки целящи ограничаване на последствията и по-нататъшното разпространение на болестта. Отговорността е изцяло споделена и разпределена поравно между държавните институции и личната отговорност на всеки от нас. Мерките, които вече се прилагат по решение на Кризисният щаб за корона вируса в България са незабавно откриване и изолиране на случая, строго проследяване на близки контакти, мониторинг / карантина и симптоматично лечение на засегнатите. Ефективното изпълнение на тези мерки изисква обществена ангажираност и участие на всеки един от нас. Призоваваме ви бъдете отговорни на първо място към себе си, а след това към своите близки, приятели и социално обкръжение. Тази отговорност се състои в прилагането на следните мерки:

  1. Всеки който почувства неразположение да ограничи незабавно контактите с други хора. Идеята да ходим на работа болни, не е добра и постъпката не е проява на георичност или недосегаемост. С този акт първо вредим на организма си и влошаваме естествените му способностите за бързо справяне, и второ може да бъде фатален за хора със сериозни хронични заболявания независимо от тяхната възраст.
  2. Спазването на лична хигиена не трябва да се възприема като навлизане в личното пространство или укор, че сме немарливи.
  3. Спазването на дистанция от другите, избягването на големите супермаркети и струпването на много хора на близко разстояние, честото миене на ръце, механичното предпазване от биологични секрети, ограничаването на целувките и прегръдките, ограничаването на социалната активност, почистването на дома, дрехите, обувките в дългосрочен план е инвестиция в здраве!
  4. Презапасяването с медикаменти и храни изразходва лимитираните ресурси по неадекватен начин и лишава хора, които наистина са в нужда от жизненоважни лекарства и храни.
  5. Родители и учители разговаряйте с деца за това, което се случва в момента и за тяхната лична отговорност. Изградената нагласа, че те по-рядко биват засегнати пряко от COVID-19 не ги прави супергерои. Напротив, може да насърчи тяхното рисково поведение и да ги направи разпространители на болестта с непредвидими последствия.
  6. Родители не бъдете гневни на системата на образование и здравеопазване за провалените почивки, групови занимания и учебен процес. Помислете, че вие и вашите родители ще бъдете предпазени от заболяване, благодарение на прилагането на превантивните мерки.
  7. Помагайте с обгрижването на близки и съседи, които са в рисковите групи – поддържайте ежедневен контакт, снабдявайте ги с необходимите лекарства и продукти от първа необходимост, плащайте сметките им и бъдете на разположение.
  8. Призоваваме ви да се доверявате се на официалните съобщения на Кризисният щаб за корона вируса, на сигурни и проверени източници за информация.

Ние като професионалисти призоваваме заинтересованите страни да търсят възможности, за да помогнат на населението да остане спокойно и да си сътрудничи, като същевременно подкрепяме приемането и прилагането на обективни и ефективни мерки.

Наблюдавайки високата тревожност към животозастрашаващия вирус смятаме за важно гарантирането на услуги за поддържане на добро психично здраве на нуждаещите се, съобразени с обстоятелствата по следните начини:

  • Осигуряване на адекватна психично-здравна подкрепа на поставените под карантина лица чрез задоволяване на основните човешки потребности (приемане, изслушване и информиране). Тази група хора е особено уязвима, тъй като данните показват, че карантината може да причини отрицателни последици за психичното здраве, включително травматичен стрес, объркване и гняв;
  • Ограничаване на карантината до случаите, които се считат за необходими и да се прилага по най-малко травмиращ начин;
  • Предоставянето на ефективна грижа за психичното здраве на близките, членовете на семействата на засегнатите и на най-уязвимите групи;
  • Осигуряване на консултиране и терапия чрез използването на VoIP технологиите (Skype, Whatsapp и др.) особено за регионите, където COVID 19 е широко разпространен;
  • Всеки, който има нужда може да се обърне за помощ към групата за психо-социална подкрепа – Crisis Suport Team LZ на тел. 0889357960, 0886440981, 0887628909 или да пише на e-mail ihuman_factor@abv.bg.

Доказано е, че когато вярват в позитивния изход хората и общностите са креативни, и издръжливи, и имат способността да се справят добре с кризите.

Но моля, не забравяйте, че в условията на глобална заплаха, ефективното и ефикасно справяне се основава на личната отговорност,  сътрудничеството, взаимната подкрепа и солидарност!

С уважение и благодарност за разбирането,

Десислава Георгиева, Елена Пенчева, Христо Монов, Crisis Support Team LZ