Свали изисквания към авторите

Актуализирани изисквания към оформянето на предлаганите за публикация в “Българско списание по психология” ръкописи

  1. .”Българско списание по психология” е печатен орган на Дружеството на психолозите в България, чрез който се популяризират постиженията на психологическата наука и практика у нас и региона на югоизточна Европа, като се стимулира поддържането на високо научно ниво.
  2. В списанието се публикуват статии от български и чужди автори, които представят всички области на психологията и гранични с нея науки.
  3. В списанието се приемат и публикуват статии на български и на английски и руски език.
  4. Използваните термини и понятия следва да отговарят на научната конвенционалност и да имат терминологична еднозначност. Когато се въвеждат термини от чужд език, следва да се търси техния максимално еднозначен и близък до оригинала български еквивалент. При наличието на съмнения и трудности при превода е добре в скоби да се посочва оригиналния термин на съответния език. Въвеждането на нови термини и понятия предполага задължителното им обяснение и ясно дефиниране.
  5. Предлаганите за публикация ръкописи се оформят структурно, като всеки раздел, с изключение на теоретичната постановка, се озаглавява.

Общи за всички статии раздели са следните:

Заглавие на статията: Заглавието отразява основната идея на статията и ясно обозначава проблема, който се разглежда, в обем от едно изречение.

Име на автора: Изписват се цялостно личните и фамилни имена на  авторите. В бележка под черта се посочва местоработата на всеки и адрес за комуникация.

Резюме: Статиите се придружават от резюме на български и английски, като на английски език се посочват заглавието и имената на авторите, а в статиите на английски език заглавието и имената на авторите пред резюмето се превеждат на български. Накратко в него се представят: постановка, цел, метод, резултати, заключение. Максимален обем – 120 думи.

Теоретична постановка:  Този раздел изпълнява функции на въведение. Краткият обзор на литературата по представения в публикацията проблем  следва да го дефинира ясно и да насочва към изследваното явление и хипотеза. Изискванията за цитирането на литературните източници са посочени в раздела за техническо оформление.

Литература: В списъка на използваната литература се включват само упоменати в статията източници. Те се подреждат по азбучен ред на фамилните имена на първите автори.
Цитираната литература към статиите на кирилица трябва да бъде изписана на латиница (т. е. транскрибирана). За българския читател можем да дублираме веднага след транскрипцията с оригиналното изписване на кирилица.

За да дублираме веднага след транскрипцията с оригиналното изписване на кирилица, накрая на транскрибирания цитиран източник натискаме бутона за табулация (за да не ни се разтяга текста по целия ред), след което преминаваме на нов ред с Shift + Enter. Появява се знакът (ако сме включили бутона π от същото меню или нищо, ако не сме го включили) и преминаваме на нов ред. Изписаният на новия ред текст на кирилица се възприема от Word като неразделно свързан с предходния.

Това дава възможност да подреждаме по азбучен ред на латиница библиографията по следния начин:

Избираме целия текст на библиографията (транскрибиран и нетранскрибиран) и от менюто в Home натискаме бутона , посредством който избраният текст се подрежда по азбучен ред на латиница.

При цитиране на повече от  едно заглавие от един и същи автор, източниците се подреждат хронологично, като на първо място се поставят неговите самостоятелни публикации.

Изисквания за библиографско описание на литературните източници:

Препоръчително е придържането към БДС 17377 – 96 за библиографско цитиране и оформяне на списък на цитираната литература.

А) Редът на библиографското описание е следният: имена на авторите, изписани в инверсия (фамилно, инициали на собственото и бащиното). При повече от трима автори се посочват имената на първите трима и се добавя “ и др. “ или “et al.“. След имената на авторите се посочва година на издаване, обособена с кръгли скоби, заглавието на статията или непериодичното издание. Когато цитираната публикация е част от сборник с доклади, се посочва годината и датата след издателството. Следват издателските данни – място на издаване (изписва се в пълна форма), издателство, страници. Несамостоятелни части (томове, глави, раздели) , ако са номерирани, озаглавени или обособени по някакъв начин, се посочват след сведенията за изданието като цяло. Публикации, включени в непериодични и периодични издания ( статии, рецензии и др. п.) се описват, като след сведенията за тях се дават сведения за източника, разграничени със знака (//).

При материали, ползвани от Internet освен адреса се посочва и датата, на която са изтеглени.

Б) Заглавията на списанията и книгите се изписват с различен курсив.

В) Пунктуация: Точка се поставя след авторите пред годината, мястото на издаване, страници на книга. Запетая се използва за отделяне на повече от един автор, пред издателството и пред годината на издаване, пред номерата (томове, броеве, части), датите и пред страници от – до. Две наклонени ( // ) заменят знаците тире и предлозите (“ В: “, “ In: “).

Примери:

Непериодични издания:

Manova – Tomova, V. (1974) Psihologicheska diagnostika na rannoto detstvo. Sofia, Nar. prosveta.
Манова – Томова, В. (1974) Психологическа диагностика на ранното детство. София, Нар. просвета.

Dzhone, S. ( 2001) Socialna organizatsia. Tom 1 – 3. Sofia, Sofi – R.
Джонев, С. ( 2001) Социална организация. Том 1 – 3. София, Софи – Р.

Gerganov, E., Kuychukova, Hr. (1999) Obrazovatelni naglasi na romite v Bulgaria. Sofia, Izd. Tilia.
Герганов, Е., Кючуков, Хр. (1999) Образователни нагласи на ромите в България. София, Изд. Тилия.

Статии:

Stoycheva, K., Silgidzhian, H. (1999) Tolerantnost kam neopredelenost and Az – obraz pri yunoshi. // Bulgarsko spisanie po psihologia, № 1 – 2, p. 89 – 102.
Стойчева, К., Силгиджиян, Х. (1999) Толерантност към неопределеност и Аз – образ при юноши. // Българско списание по психология, № 1 – 2, с. 89 – 102.

Rusinova, V., Stoitsova, T., Pencheva, E. i dr. (1999) Teoretichen analiz na liderstvoto v psihologiata. // Bulgarsko spisanie po psihologia, № 1 – 2, p. 89 – 102.
Русинова, В., Стоицова, Т., Печева, Е. и др. (1999) Теоретичен анализ на лидерството в психологията. // Българско списание по психология, № 1 – 2, с. 5 – 14.

Cermak, Sh., Daunhauer, L. (1997) Sensory Processing in the Postinstitutional child. // The American Journal of Occupational Therapy,Vol. 51, 7, p. 500 – 507.

Цитираната литература е изписана на латиница (т. е. транскрибирана).

Самостоятелно оформени части от непериодични издания (монографии, сборници):

Curry, J., Murphy, L. (1997) Comorbidity of anxiety disorders. In: March, J. ( Ed. ) Anxiety disorders in children and adolescents. New York, Guilford, p. 301 – 317.

Aleksandrova, N. Spetsifika na subektnostta prez kasnite etapi na ontogeneza // Sb. Nauchni dokladi “III natsionalen kongres po psihologia”. Sofia, Sofi – R, 28 – 30 октомври 2005, p. 15 – 19.
Александрова, Н. Специфика на субектността през късните етапи на онтогенеза. // Сб. научни доклади “III национален конгрес по психология”. София, Софи – Р, 28 – 30 октомври 2005, с. 15 – 19.

Цитираната литература към статиите на кирилица е изписана на латиница (т. е. транскрибирана).

  1. Статии, които съдържат емпирични данни:

Освен общите раздели, те включват още:

Метод: Включва описание на извадката, подробно изложение на използваните методи, инструментариум, процедура на изследването, статистически методи.

Резултати: Излагат се основните резултати, придружени от таблици, графики или друг илюстративен материал, който допълва изложените в текста. Акцентира се върху статистически оценени данни.

Обсъждане: По преценка на автора този раздел може да бъде включен при изложение на резултатите. В него се прави теоретичен анализ, интерпретация и аргументация на резултатите, установява се връзката им с хипотезата на изследването, сравняват се собствените резултати с тези на други изследователи. Обсъждането завършва със съответни научни изводи.

Заключение: Съдържа кратко обобщение и приносите от направеното изследване.

  1. Теоретични статии: Очертават концепция, оригинално разработена от автора или представят нови методологични подходи. Допустимо е изложение на емпирични данни, ако имат пряко отношение към обосноваването на дадено теоретично твърдение. Тезата на автора се извежда от обзор на проучвания върху даден проблем и теоретичните подходи с критичен анализ. Имат свободна структура, като при описанието им е препоръчително авторите да спазват следните принципи: ясно и достъпно изложение на методологията; очертаване на проблемите, които новият подход разрешава; оценка на приложимостта и ограниченията на разглеждания подход; практически указания за прилагане.
  2. Обзорни статии: Базират се на анализ на обширен брой научни публикации по даден проблем, като следва да се очертаят  основните насоки на развитие на изследванията в дадена област, тяхното съвременно състояние и направят съответстващите изводи.
  3. Статии, описващи нови изследователски методи : Описанието на методите да е съобразено с одобрените от Дружеството на психолозите в Р. България стандарти.
  4. Статии, описващи и анализиращи случаи от практиката: Случаят да бъде съотнесен с определена парадигма при строго спазване на принципите на професионалната етика.
  5. Рецензии на книги: Да отговарят на общоприетите изисквания за рецензиране на монографии.
  6. Материалът за публикация се предлага на файл в Word-формат, със следното задължително техническо оформление:

–         Шрифт – Times New Roman 12

–         Page Setup – Top: 2,5 сm, Bottom: 2,5 сm, left: 2,5 сm, Right: 2,5 сm;

–         Paper Size – A4;

–         Line Spacing – Single; 1,5 lines

–         First line : 1,5  cm

–         Заглавие –  Font Size 14, Center, Bold;

–         Празен ред;

–         Имена на авторите: собствено, фамилно;

–         Празен ред;

–         Резюме на български – Font Size 10

–         Празен ред

–         Заглавие на статията, имена на авторите и резюме на английски – Font Size 10

–         Празен ред;

–         Текст на статията – Font Size 12

–         След литературата – трите имена на авторите с научно звание и научна степен, месторабота, телефон, e – mail

–         Материалите за онагледяване (таблици, диаграми, графики, фигури) се представят интегрирани в текста с номерация и наименование: заглавието на таблиците се изписва над тях, подравнено вляво, названието на диаграмите (графиките и фигурите) – под тях, центрирано. Освен интегрирани в текста, всички илюстрации (таблици, графики, фигури, диаграми) се представят и в отделен файл.

–         Цитираната в текста литература да се означава в скоби с фамилията на автора (авторите) и годината на публикацията – например: (Стоянов, 2003). Ако позоваването на източника съдържа дословен цитат, той се поставя в кавички, а след годината на издаванео се посочват страницата/страниците (Стоянов, 2003, с. 45). Ако авторите са повече от един, при първото позоваване се изписват фамилните имена на всички съавтори, а при всяко следващо – само на първия автор с добавяне на ,, и съавт. “ или ,, и кол. “ ( в англоезичен текст ,, et al. “ );

–         Цитираната в края литература да се описва съгласно посочените библиографски изисквания;

–         Страниците да не се номерират.

  1. Статиите трябва да бъдат в обем в рамките на 15 до 20 страници, включително илюстративните материали и цитираната литература.
  2. Авторите, които не са редовни членове на Дружеството на психолозите, внасят еднократна такса от 40 лв. за всяка своя публикация е Българско списание по психология.
  3. Авторите носят пълна отговорност за съдържанието на материалите. Те се одобряват за публикуване след рецензиране. Ръкописи не се връщат.
  4. Дружеството си запазва правото да разпространява в печатна и електронна форма всички публикувани в Българско списание материали.

Представените ръкописи не се връщат на вносителите им!