Чл. 4. Системата за транслитерацията на българските букви с латински букви е, както следва:
Българска | Версия на латинската |
азбука | азбука |
А, а | A, a |
Б, б | B, b |
В, в | V, v |
Г, г | G, g |
Д, д | D, d |
Е, е | E, e |
Ж, ж | Zh, zh |
З, з | Z, z |
И, и | I, i |
Й, й | Y, y |
К, к | K, k |
Л, л | L, l |
М, м | M, m |
Н, н | N, n |
О, о | O, o |
П, п | P, p |
Р, р | R, r |
С, с | S, s |
Т, т | T, t |
У, у | U, u |
Ф, ф | F, f |
Х, х | H, h |
Ц, ц | Ts, ts |
Ч, ч | Ch, ch |
Ш, ш | Sh, sh |
Щ, щ | Sht, sht |
Ъ, ъ | A, a |
Ь, ь | Y, y |
Ю, ю | Yu, yu |
Я, я | Ya, ya |
Чл. 5. (1) Транслитерацията на българските буквени съчетания с латински буквени съчетания е, както следва:
- буквеното съчетание „дж“ се изписва и предава на латиница като „dzh“;
- буквеното съчетание „дз“ се изписва и предава на латиница като „dz“;
- буквеното съчетание „ьо“ се изписва и предава на латиница като „yo“;
- буквеното съчетание „йо“ се изписва и предава на латиница като „yo“.
(2) Буквеното съчетание „ия“, когато е в края на думата, се изписва и предава чрез „ia“.
Чл. 6. Името на българската държава се изписва и предава на латиница в съответствие с установената традиция:
България | Bulgaria |