Чл. 4. Системата за транслитерацията на българските букви с латински букви е, както следва:

Българска Версия на латинската
азбука азбука
А, а A, a
Б, б B, b
В, в V, v
Г, г G, g
Д, д D, d
Е, е E, e
Ж, ж Zh, zh
З, з Z, z
И, и I, i
Й, й Y, y
К, к K, k
Л, л L, l
М, м M, m
Н, н N, n
О, о O, o
П, п P, p
Р, р R, r
С, с S, s
Т, т T, t
У, у U, u
Ф, ф F, f
Х, х H, h
Ц, ц Ts, ts
Ч, ч Ch, ch
Ш, ш Sh, sh
Щ, щ Sht, sht
Ъ, ъ A, a
Ь, ь Y, y
Ю, ю Yu, yu
Я, я Ya, ya

Чл. 5. (1) Транслитерацията на българските буквени съчетания с латински буквени съчетания е, както следва:

  1. буквеното съчетание „дж“ се изписва и предава на латиница като „dzh“;
  2. буквеното съчетание „дз“ се изписва и предава на латиница като „dz“;
  3. буквеното съчетание „ьо“ се изписва и предава на латиница като „yo“;
  4. буквеното съчетание „йо“ се изписва и предава на латиница като „yo“.

(2) Буквеното съчетание „ия“, когато е в края на думата, се изписва и предава чрез „ia“.

Чл. 6. Името на българската държава се изписва и предава на латиница в съответствие с установената традиция:

България Bulgaria